Не вярата, а делата ни правят добри хора

''Каква полза, братя мои, ако някои каже, че има вяра, но няма дела? Може ли тази вяра да го спаси? Ако брат или сестра са зле облечени и им липсва ежедневна храна и някой от вас им каже: ''Вървете с мир, бъдете стоплени и пълни'', без да им давате нещата необходими за тялото, каква полза от това? Така че и вярата сама по себе си, ако няма дела, е мъртва. Но някой ще каже: ''Ти имаш вяра, а аз имам дела!''. Покажи ми вярата си, освен твоите дела и аз ще ти покажа вярата си, чрез моите дела!'' – Яков 2:14-26

Дори и в Библията е ясно споменато, че колкото и силно да вярва един човек в дадена цел, тя няма как да се реализира, ако в нея няма насочени ползотворни действия. Това правило с пълна сила важи в човешкия живот, докато ние се осланяме на позитивната енергия и вярваме, че можем да подобрим своя живот, но не влагаме никакви усилия в тази посока, просто ще стоим на едно място и никога няма да успеем да усетим промяна, защото не сме вложили действие в това свое желание. 

Истината е, че човек е удовлетворен и истински значим, когато облича вярата си в добри дела и носи топлина и мир в душата си. Колкото по-щедри сме на думи, толкова повече се обличаме в неизпълними обещания, които са толкова голям земен товар, че не всеки човек е способен да го понесе. Но когато въпреки трудностите успяваме да застанем зад своята вяра и я подкрепим с действия, насочени към подкрепа и подадена ръка, тогава постепенно разбираме своята мисия, с която сме изпратени на земята. 
Човек не е това в което вярва, той се определя по своите действия - по онези благи думи и добри дела, които са насочени към другите, защото именно те му дават крилете на свободата и го правят много по-голям и велик от останалите хора.

Тази невидима сила разпределя хората в различни посоки, но им дава една и съща мисия и тя е да бъдат смирени и да повярват, че над нас стои Господ.
Всеки човек в даден момент от живота си търси онази невидима подкрепа и се моли за благополучие в трудните дни. Колкото по-силна е вярата ни, толкова повече сили придобиваме, за да сбъднем своите мечти, защото вярата ни дава крилете, а делата ни извисяват над битието и над видимото за човешкото око. Духовно удовлетворени сме, когато нашите мисли са чисти, а постъпките ни са насочени към добри каузи, тогава нашата душа се освобождава от земните окови и полита през нещастията. 

В света има добро, но заедно с него върви редом и злото, което от своя страна ни напомня какви не трябва да бъдем и как всеки човек по света плаща своята цена за делата си. Точно тогава всеки от нас осъзнава, колко по-лесно и хубаво е да насочим действията си към подобрение и развитие, вместо да разваляме своята вътрешна хармония, като пренасяме негативни послания към другите. Животът е миг от Вечността и ние сме тези, които избираме по кой път ще минем, въпреки че избраните пътеки са само две, но и двете могат да ни покажат какви хора сме, дали носим в себе си любов и чистота или омраза и нещастие – ние сами избираме своя земен и духовен път!