Ислямската вяра във вихъра на дервиш

Известни с въртящия си танц на медитация, дервишите са предани последователи на ислямския суфизъм.

Шапките символизират надгробните паметници на егото им; белите одежди са покровите на егото им, а черните наметала представляват техните гробници.

Ритуалът на въртене на дервишите започва с напявана молитва. След това прозвучава литарен барабан (символ на божествения ред), последван от музикална импровизация на „ней" или тръстикова флейта (символ на божествения дъх).
Докато се въртят, ръцете на дервишите са отворени: дясната му ръка е насочена към небето, за да получи Божието благоволение; лявата му ръка, върху която са приковани очите му, е обърната към земята.
Въртенето на дервишите предполага техния отказ от светския живот, за да се преродят в единение с Бога.

Дервишите съставляват орден на суфизма, един от многото клонове на исляма. Суфисткият начин на живот е да обичаш и да служиш на други хора, изоставяйки личните желания, за да достигнеш съвършенство и да си по-близо до Аллах. Последователи на ордена на дервишите могат да бъдат намерени в цяла Северна Африка, Турция, Балканите, Иран, Пакистан, Индия, Афганистан и Таджикистан.

Поддръжниците на Руми, известен също като Маулана Джалел ад-Дин Мохамед Балхи или Мевлеви – великият мистичен персийски поет, роден през 1207 г. – основават ордена на дервишите. Руми бил аскет, който живеел уединено и практикувал въздържание. Рядко се хранил, спял и говорил, докато съчинявал своите произведения. Неговият начин на живот станал тяхното вдъхновение.

Формалната практика на Сема, или въртенето, все още се практикува от турските мевлеви дервиши и се появява като активна форма на медитация. За тази церемония дервишът носи черно наметало - символизиращо гроба, висока кафява шапка - символизираща надгробната плоча и бяла роба - символизираща смъртта. 
В началото на церемонията черното наметало се изхвърля, което означава тяхното освобождаване от привързаностите на този свят.

Ритуалният танц привежда дервишите в хармония с природата, докато те благодарят на Аллах, техния Създател, и му се молят. Сема обединява трите основни компонента на човешката природа: ум, сърце и тяло. След изключително активната церемония, придружена от музика и поезия, дервишите медитират в мълчание. Въпреки че се считат за туристическа атракция на места като Истанбул и Дамаск, дервишите продължават да изповядват религията си.

Церемониите на въртящи се дервиши са започнати като форма на медитация от Джалалудин Руми, известният суфийски мюсюлмански мистик и поет, през 13 век. Роденият в Персия Руми — който живеел в Коня, тогава столица на турската селджукска империя — казал на своите последователи:

"Има много пътища, които водят към Бог. Избрах този на танца и музиката." 

Вдъхновени, други секти започват да разпространяват неговия танц, наречен сема, из цялата Османска империя. Най-известната секта беше орденът Мевлеви. Участниците в танца се наричали семазен. До 15-ти век орденът е установил правила за ритуала, за да поддържа безбройните си традиции.

Когато танцьорът най-накрая носи само дългата си бяла роба, се предполага, че той е без вина и е готов да започне хипнотизиращите сложни вихри, които определят семата.
Танцьорите, които постят много часове преди церемонията, започват да се въртят в ритмични модели, като използват левия си крак, за да задвижат телата си около десния крак с отворени, но нефокусирани очи. Въртенето им се подхранва от акомпанираща музика, която се състои от певец, флейтист, барабанист на чайник и чинел. Когато танцьорите се въртят, полите на робата им се повдигат, превръщайки се в кръгли конуси, сякаш стоят във въздуха по собствено желание. 

Изследователи установили, че ръбовете на въртящите се поли изпитват ускорения от около четири пъти земното притегляне, съобщавайки, че полите носят модели на вълни, които изглежда противоречат на гравитацията и здравия разум.

През 1925 г. Мустафа Кемал Ататюрк, първият президент на Турция, затвори всички ордени и отшелници като част от политиката си за секуларизация. В продължение на десетилетия дервишите трябваше да се оттеглят под земята. През 1956 г., въпреки че законодателството все още забранява тези суфийски секти, турското правителство възроди церемонията на въртящите се дервиши като културно богатство. Танцьорите започнаха да свирят на годишнината от смъртта на Руми, традиция, която доведе до ежегоден деветдневен декемврийски фестивал в Коня. През този период турските дервиши работят за разпространението на танца извън страната си, за да запазят чистите традиции на сема. 

Въпреки че правителството облекчи разпоредбите си през 90-те години на миналия век, за да позволи на дервишите да извършват ритуални церемонии, критиците твърдят, че поради комерсиализацията на церемониите за платена публика, щетите върху културното бижу на Турция вече са били нанесени. Някои хора смятат, че вече церемонията е станала повече туристическа атракция, отколкото духовно преживяване.

През последното десетилетие редица дервишки ложи бяха възстановени в Истанбул - може би за възраждане на културната гордост или в отговор на факта, че през 2008 г. церемонията Мевлеви беше цитирана в Прокламацията на шедьоврите на устното и нематериалното наследство на Humanity от ЮНЕСКО, подразделението на Организацията на обединените нации, което се фокусира върху образованието, науката и културата. 

Тези хижи включват Ложа Галата Дервиш, която е построена през 1491 г. и в нея се помещава музей. Ложата Йеникапи Дервиш, която е открита като най-голямата ложа в Истанбул през 16-ти век и е разположена на красиви подвижни терени с гробище, населено от султани от османската епоха. И хижата Бахарие Дервиш, която е основана през 1613 г. и се намира на брега на Златния рог.