Как егоизмът пречи на възможността ни да бъдем щастливи

''Ако живееш само за себе си - ти си излишен товар на земята!'' - Сократ

Във всеки човек дълбоко в душата му се крие необуздана алчност дължаща се на желанието ни да опитаме и да имаме всичко, което този свят би могъл да ни предложи. Когато обаче почти винаги сме недоволни от това, което притежаваме и ламтим за повече и повече, без да осъзнаваме, че има хора около нас, които не са надарени с този късмет като нашия, ние постепенно се превръщаме в егоисти, заключени в клетката на алчността и черногледството. И така, още със ставането си сутрин, започваме да искаме здраве, хубава работа и богатство, но без да сме готови да положим нужните усилия, за да получим всички тези неща. 

Вкопчени в това, което притежаваме и искайки още, директно започваме да елиминираме чувствата на другите и да поставяме собствените си нужди пред всичко останало – любов, приятелство и чисти взаимоотношения. Колелото започва да се завърта, докато самите ние достигаме до момент, в който започваме да чувстваме една силна празнина в себе си, дължаща се на хилядите желания, които сме имали през времето и липсата на положени от нас действия. Всъщност егоистът е човек, който трудно може да се пречупи и да промени посоката си носейки радост и внимание на другите. Той по-скоро е един себичен егоцентрик, който може да мисли единствено и само за собственото си благо и именно това е причината нашият егоизъм, примесен с алчност, да ни отвежда до ямата на душевната мрачност. 

''Егоизмът на щастливите хора е безгрижен, повърхностен и безотчетен. Егоизмът на нещастниците е ожесточен, горчив и убеден в своята правота!'' – Мария фон Ебнер

Егоистът винаги иска всичко сега и на момента, дори неща, които са притежание на другите хора, но за самия него е много по-добре да ламти за повече, отколкото да се огледа и да намери начин да реализира целите си, без постоянно да е вкопчил завистта си в чуждите животи. 
Животът с подобен човек е истински ад, който отнема свободата ни да бъдем себе си и ограничава всяко наше действие, което е насочено към благородност, прошка, добрина и любов към другите. За егоиста всички тези емоции са просто загуба на време и няма никакъв смисъл човек да помага на хората, тъй като по този начин, според самия него се връща назад. 

Истината обаче е съвсем различна и когато човек иска нещо силно, той задължително трябва да се откаже от нещо друго, за да го получи и да бъде щастлив. Това е най-простият принцип на Вселената, който ни напомня, че не винаги и не на всяка цена можем да имаме всичко, за което копнеем и когато човек не е готов да пожертва средства, време и енергия в мечтата си, тя няма как да види бял свят. Чужд закон за егоиста, тъй като при него присъства само вземането без така натоварващото, според него ''даване'', което ще ''обедни'' материално. За да е щастлив човек обаче, той трябва да бъде и духовно богат, а за да се случи това, трябва да не се страхува да дава, да помага и да обича другите!

''Коренът на всички злини е егоизмът!'' – Майка Тереза