Хелън Мирън: Всички остаряваме, няма как да се измъкнем от този факт
От Нели Славова
Винаги сме се съобразявали със стандартите за красота. Трябва да преименуваме ''антиейдж'' на ''проейдж'', казва тя пред ELLE UK.
В своята кариера, продължаваща вече пет десетилетия, в която носителката на ''Оскар'' е участвала в над 60 филма, Хелън Мирън никога не се е страхувала да казва нещата такива, каквито са. Именно това свежо отношение я прави привлекателна както на екрана, така и извън него. И така, докато откровената, безсрамно истинска Мирън се подготвя да влезе в ролята на бившия шпионин Елизабет Бест във филмовата адаптация на бестселъра ''The Thursday Murder Club'', актрисата се среща с ELLE UK по време на филмовия фестивал в Кан, за да говори за непоклатимите стандарти за красота - и защо е време да приключим пагубния разказ за ''антиейджинга''.
За енергията на филмовия фестивал в Кан
- Обичам да съм в колата, когато пътувам към Двореца, което винаги отнема близо час, защото си на опашка от други коли. С интерес наблюдавам хората. Винаги е страхотна смесица от възрастни хора, които разхождат кучетата си, деца, които тичат наоколо, и хора, които се прибират от плажа.
Относно облеклото ѝ за вечерта
- Роклята ми беше впечатляваща, невероятно тясна - и много, много трудна за ходене. Но тя беше великолепно произведение на изкуството. Тъй като тук сме в ръцете на L'Oréal Paris, разполагаме и с най-добрите гримьори. Когато седя пред огледалото или си правя прическа, по лицето ми работят буквално шестима души. Те знаят точно какво да правят и е фантастично да ги наблюдаваш в действие. Надявам се, че изглеждам страхотно, но всичко това се дължи на фантастичните специалисти.
За разкрасителните си процедури
- По време на COVID се гримирах всеки ден, въпреки че никой нямаше да ме види, освен аз и съпругът ми, а на съпруга ми не му пукаше дали съм гримирана, или не. Той дори не забелязваше, наистина. Радвах се на процеса и на експериментирането с грима. Моята рутинна грижа за добро настроение (аз предпочитам този термин пред рутинна грижа за красота) е, че винаги обичам да нанасям серум - изведнъж усещаш как кожата ти се освежава. Не следвам някакъв конкретен процес - грабвам каквото ми попадне под ръка, но винаги слагам овлажняващ крем, за да събудя кожата си.
За ''антиейдж'' утопията
- Мисля, че първото нещо, което трябва да направим в тази посока, е да изчезне завинаги думата ''антиейджинг''. Защото ние всички остаряваме, няма как да се измъкнем от този факт. Когато си на 20 години, дори не можеш да си представиш, че някога ще бъдеш на 70 години - но само ако имаш късмет, голям късмет, ще можеш да го изпиташ. И осъзнаваш какъв голям късметлия си, че все още си на този свят и можеш да му се наслаждаваш. По-подходящ термин ми се струва ''за остаряването''. Нека го променим на ''за остаряването''. Да, ще остареете, но можете да остареете по здравословен и положителен начин, и да се наслаждавате на продуктите, на грижата за кожата и грима. Ако се чувствате добре, ще изглеждате добре. Винаги казвам, че ако правите нещо, дори и да е само нанасяне на овлажняващ крем, ако то ви кара да се чувствате добре, това ви дава размах. Самообладанието е хубаво нещо. Излизаш навън, чувствайки се страхотно.
За нарастващия брой тийнейджъри, които използват подмладяващи процедури
- Всички правим глупости, когато сме млади - и това също е глупост. Надявам се, че в тези продукти за грижа за кожата няма нищо, което да им навреди, но всички сме правили грешки на младини. Когато бях на 14 години, вярвате или не, беше модерно да се носи бяло червило. Спестявах джобните си пари в продължение на месеци, за да си купя отвратителното бяло червило. Въпросът е, че те ще пораснат; ще остареят, ако имат късмет. И тогава ще открият цял един нов свят.
За стандартите за красота и влиянието на социалните медии
- Винаги сме се съобразявали със стандартите за красота. За поколението на майка ми това беше Грета Гарбо и нейната невъзможно красива костна структура. Не мисля, че днес нещо се е променило, освен достъпността на социалните медии и постоянната култура на сравнение, която те подхранват. Майка ми искаше да прилича на Грета Гарбо, аз исках да приличам на Туиги, а днес едно 16-годишно момиче иска да прилича на Ким Кардашиян. Нищо не се е променило.
За новата си роля в ''The Thursday Murder Club''
- Прочетох първата книга, без да знам, че по нея ще бъде направен филм, но трябва тайно да си призная, че наистина исках да изиграя Елизабет. Режисьор на филма е един прекрасен, готин, забавен и мил човек на име Крис Кълъмбъс, който направи първите два филма за Хари Потър. Той е много добре запознат с британското кино, с атмосферата и начина, по който живеем. Доста съм притеснена, но и също толкова развълнувана.
