Дженифър Анистън, която не съжалява за нищо

Звездата от "The morning show" е прекарала повече време в дома си през последните две години, отколкото на което и да е друго място, откакто преди около две десетилетия участваше в ролята на Рейчъл Грийн в хита на NBC, ''Приятели''. Страхуваше се, че може да ѝ бъде е скучно или още по-лошо, да е самотна в първите дни на пандемията, но вместо това се наслаждаваше на собствената си компания. Както всички останали, Анистън се занимава с готвене и документални филми, както и Zooming срещи с огромната си компания от приятелки. И до ноември тя се завърна в продукцията на втория сезон на нейния сериал, където е и продуцент.

Стартира марка за грижа за косата и тихомълком дари милиони за благотворителност.

Скоро 52-годишната актриса ще се завърне, като е подредила серия от проекти, включително продължение на ''Murder Mystery'' с нейния приятел Адам Сандлър. Но първо, Анистън, която е удостоена с наградата за лидерство на The Hollywood Reporter - Шери Лансинг за нейния професионален и филантропски принос, осъзнава собствения си дълъг, криволичещ път до това място в живота и кариерата си.

Какви си представяхте, че ще бъдат животът и кариерата ви след "Приятели"?

- Кариерата беше едно. Не знаех какво предстои и това не бе нищо друго освен благословия. Работата е от различен калибър, но аз я харесвам, независимо от всичко, дори и да е ужасно ревизирана, тъпа комедия. Няма значение дали ми носи радост. Но отново всичко е благословия, ако можеш да гледаш на възходите и паденията в живота по този начин. Ако всичко това не се беше случило, нямаше да седя тук и да бъда жената, която съм днес.

Никога не сте имала публичен срив. Как успяхте да останете балансирана през цялото това време?

- Божи дар за подкрепа — и много еволюирали, позитивни хора около мен. Израснах, гледайки как покойната ми майка удобно седи в ролята на жертва и не ми харесваше как изглеждаше. Знаех, че този човек ми дава пример за това, в което никога не бих искала да се превръщам един ден. Мисля, че е токсично и разяжда вътрешността и душата ти. Според мен е леко досадно да правиш света съпричастен с твоите глупости и публично да минаваш през всяка една от тях. Да, това е неудобство, но всичко е относително. Имах избор дали да запазя всичко за себе си и да живея в черупката си или да отида, и да намеря творчески отдушник, за да процъфтявам. И точно това направих. Просто се случи с филм, наречен ''The Break-Up''.

С какви очи мислите, че ви вижда Холивуд в сравнение с начина, по който искате да ви видят, и как това се промени с времето?

- Аз бях съседското момиче, девойката в беда, с разбито сърце — традиционните ром-ком теми. И в определен момент се запитах: ''Не можем ли да направим нещо друго?'' Така започнах да се съмнявам в себе си. ''Може би не мога?; ''Може би има причина никой да не ми дава тези възможности?"; ''Може би не съм достатъчно добра?''. Индустрията избира актьорите, за които знае, че могат да играят фантастично драматичните роли. Но все още има определени режисьори, с които бих искала да работя. Такива, които сами избират кого харесват и кого не.

Като например?

- Бих искала да работя с Уес Андерсън.

Мат Деймън наскоро говори за потенциалното въздействие на вниманието на таблоидите върху кариерата, което той, за разлика от своя приятел Бен Афлек, до голяма степен е успял да избегне. Той каза: ''Ако хората могат да видят 16 снимки, на които пиете кафе или разхождате кучето си, мисля, че това размива желанието да ви гледат във филм." Съгласна ли сте?

- Това е тънка линия да се разхождате, да поддържате някаква мистерия, но също така да можете да участвате в сегашното общество - да излизате на вечеря или да сте в Instagram. И това е другото нещо относно пандемията. Предразположена съм към агорафобия и затова, когато ми кажат да вечеряме навън, предпочитам да хапнем у дома. От началото на тази пандемия съм посетила само пет ресторанта и то съм ги посетила, само, защото точно тези пет изискват ваксинация.

Спомням си, че ви чух да говорите с Глория Стайнем за това как се чувствате. Смятахте, че вашата стойност като жена е обвързана със семейното ви положение и дали сте раждала деца или не.

- На което Глория отговори, че това са пълни глупости. Същото е и с Доли Партън.
Доли Партън никога не е имала деца. Но дали хората са я карали да има, съмнявам се. Никой не се е опитвал да я постави до стената.

Мъжете изглежда са избягали и от тази присъда.

- Което е такъв двоен стандарт. Мъжете могат да се женят толкова пъти, колкото искат, могат да се женят за млади жени на 20-те или 30-те. На жените не е позволено да правят това. Между другото, мъжете на 30 са много различни от мъжете на 40 и 50 години.
Относно поддържането на малко мистерия, за да могат хората да преустановят вярата си, щом видят характера ти. 

Рийз Уидърспун наскоро продаде продуцентската си компания на стойност 900 милиона долара. Привлича ли ви изграждането на нещо подобно?

- Това е твърде много работа. Не обичам да работя толкова, колкото нея. Често ѝ казвам: ''Изтощаваш ме, жено. Не знам как го правиш." 
А тя ми отвръща: ''Не знам как да бездействам". ''Очевидно", мисля си аз.

Умеете ли да бездействате?

- О, бездействам прекрасно. Обичам да работя, но обичам и да си почивам. И това може да е свързано с пандемията, защото минах през период на непрекъсната работа с месец-два почивка тук-там в продължение на почти 25 години.

Колегата ви Матю Пери обяви, че пише мемоарите си. Това влече ли и вас?

- Не съм приключила с моите спомени — те все още се случват. Но това не ме привлича, наистина. Също така смятам, че на никой няма да му пука.
 

Баща ви все още е работещ актьор на 88 години. Представяте ли си да правите същото на неговата възраст?

- О, да, тепърва започвам. Мисля, че трябваше да преодолея тези препятствия на неувереността си и да призная коя съм, къде се намирам и колко дълго ще бъда тук, по дяволите.

Снимки: Hollywood Reporter/RUVEN AFANADOR