Изобилие без избор: защо все повече хора се разделят с приложенията за запознанства
Кога за последен път отворихте приложение за запознанства с истинско очакване, а не по навик? Иконата стои някъде между банковото приложение и прогнозата за времето – технически жива, но отдавна без обещание. В социалните мрежи вече открито се говори за „смъртта“ на суайпа. Все повече хора разказват, че са изтрили Tinder, Bumble или Hinge не с гняв, а с облекчение, като човек, който най-сетне е затворил безкраен имейл разговор.
Числата обаче разказват по-сложна история. Според проучването Dating Outlook на DatingNews.com близо три четвърти от анкетираните необвързани все още планират да използват приложения през 2026 г. В същото време данни, публикувани от изследователския блог Sex and Psychology, показват, че под 20% от мъжете и едва 12% от жените предпочитат да срещат потенциални партньори именно там. С други думи, не сме ги напуснали. Използваме ги, без да им вярваме. И може би в това е същността на проблема: приложенията не ни разочароват, защото предлагат твърде малко, а защото предлагат твърде много.
Обещанието на суайпа е изобилие. Стотици, дори хиляди възможни партньори, достъпни от дивана, между две серии и една чаша вино. Звучи като мечта за всеки, който някога е чакал цяла вечер в бар някой да го заговори. Изобилието обаче има цена, която рядко се пресмята. Всяка сесия е поредица от малки решения: наляво или надясно, да пиша ли първа, да отговоря ли, да предложа ли среща, или да продължа да търся някой „по-подходящ“. Нито едно от тях не е трудно само по себе си. Трудно е, че са безкрайни.
Психолозите от университета в Тилбург Тила Пронк и Яап Денисен решават да проверят какво точно прави това изобилие с нас. Те създават симулация, която имитира интерфейса на Tinder, и наблюдават как участниците приемат или отхвърлят поредица от профили. Резултатът е почти обезпокоително последователен. В трите проведени изследвания хората започват да отхвърлят все повече още от първите профили, а от първия до последния шансът някой да бъде приет спада средно с 27%. Изследователите наричат явлението „нагласа за отхвърляне“. Колкото повече възможности виждаме, толкова по-песимистични ставаме за успеха си и толкова по-малко ни удовлетворява онова, което виждаме. Самата Пронк сравнява процеса с пазаруване в онлайн магазин за дрехи – само че вместо обувки в количката попадат хора.
Сравнението е точно, защото приложенията ни поставят в ролята на купувачи, без да го осъзнаваме. Когато имаме няколко снимки, работно място и едно остроумно изречение в профила, мозъкът прави онова, което винаги прави при недостиг на информация: използва преки пътища. Ръстът, прическата, неудачно формулираният отговор на въпрос от менюто се превръщат в заместител на цялата личност. Това не е повърхностност в морален смисъл. Това е предвидима реакция на задача, която изисква стотици преценки за хора, за които не знаем почти нищо. А когато следващият профил винаги е на един жест разстояние, цената на отказа изглежда нулева. Защо да отделяме време на един несъвършен човек, ако сто по-добри уж чакат зад него?
Има и друга цена, по-тиха. Изследване на Лизел Шараби от Аризонския държавен университет, публикувано в New Media & Society през 2024 г., проследява близо петстотин активни потребители в продължение на 12 седмици. С времето емоционалното изтощение и усещането, че усилията не водят доникъде, нарастват. Особено показателен е нюансът: самотата, тревожността и депресивните симптоми предсказват по-силно изтощение. Приложенията не създават непременно самотата, но удрят най-силно онези, които идват при тях с най-голяма нужда.
Шараби формулира и едно неудобно наблюдение: целите на приложенията изглеждат фундаментално несъвместими с целите на хората, които ги използват. Ако всички намираха отличен партньор още в първия месец, те просто биха ги изтрили завинаги. Вместо това потребителите влизат и излизат на цикли – изтриват, връщат се, пак изтриват.
В този цикъл съвпадението започва да живее собствен живот. То е ясен, измерим знак, че някой ни е избрал, и пристига непредсказуемо – точно като наградите в мобилните игри, които ни карат да играем „още едно ниво“. Мнозина познават този парадокс: десетки съвпадения, а разговорите се броят на пръстите на едната ръка. Съвпадението се превръща в цел само по себе си, а човекът от другата страна – почти в страничен ефект.
Истинското привличане се подчинява на обратната логика. То се ражда в неяснотата: в разговор, който продължава по-дълго от планираното, в погледа, който се задържа секунда повече, в постепенното натрупване на знание за друг човек. Изисква търпение, любопитство и готовност да понесем несигурността. Точно тези качества интерфейсът на суайпа систематично изтрива, защото предлага вместо тях бърз отговор: да или не, съвпадение или тишина.
Затова е изкушаващо да обявим, че решението е просто – да изтрием приложението и да се върнем „в реалния живот“. Може би обаче изтриването не е смелият жест, за който го мислим. Хората, които не намират любов онлайн, рядко я намират автоматично в бар, само защото са оставили телефона вкъщи. Смелото е друго: да спрем да пазаруваме, където и да срещаме хората. Да останем достатъчно дълго с един човек, за да разберем кой е – независимо дали сме го видели на рожден ден на приятел, на опашка в книжарница или, да, след един суайп надясно.
