Чувствата, които не трябва да таим в себе си – самовъзпитанието 

  • Сподели:
Чувствата, които не трябва да таим в себе си – самовъзпитанието 

''Най – големият страх в света е страхът от мнението на другите. В момента, в който не се страхуваш от тълпата, вече не си овца, ставаш лъв. Голям рев отеква в сърцето ти – рев на свободата.'' - Ошо

Често пъти ни се случва да си затваряме очите пред своите чувства в името на това да не бъде засегнат някой друг.

Цял живот ни учат, че трябва да спазваме определени норми и поведение, което всъщност ни изгражда като хора, но никой никога не ни съобщава, че вредата за нас идва именно от прикриването на нашите чувства от това, че мълчим, когато трябва да говорим и говорим това, което се очаква от нас, когато всъщност е по-добре да замълчим.

Самовъзпитанието е основно състояние, пряко свързано с нашето лично щастие, което не се основава, нито на всеобщите правила и норми, нито пък на съхраняването на емоциите ни с цел да не нараним някого. 

Чувствата, които не трябва да таим в себе си: 

Игра с нашите чувства
Когато някой се е подиграл с нашите чувства, не трябва да оставяме безучастни пред случващото се, а да се изправим директно пред проблема, защото винаги ще се намерят хора, които нямат да ни мислят доброто. 

Такива, които ще ни тормозят, мачкат и обиждат, дори и безпричинно, а когато позволим това да се случва повече от веднъж, ще навлезем в омагьосан кръг, в който постоянно ще се чувстваме като жертви на хората около нас и на обстоятелствата, а самовъзпитанието е начин да изразяваме своите чувства и емоции, независимо от това, какво мислят другите и как ще възприемат, това което им казваме.

Възможността да бъдем искрени и директни е от особено значение за нашето лично израстване и щастие. 

Обида
Чувстваме се наранени, когато ни е обидил някой, от който най-малко сме очаквали да подходи лошо към нас. Такъв е животът, винаги ще се намерят хора, които да ни накарат да се чувстваме зле, но само и единствено, когато ние им го позволяваме и спрем да се борим срещу това. 

Радост
Когато сме щастливи и в живота ни се е случило нещо прекрасно, но въпреки това изпитваме силен страх да покажем своите чувства пред останалите, за да не направим лошо впечатление или просто за да не ни завиждат на щастието.

Животът е един и е тук и сега, а ако не спираме да таим своите чувства и емоции в един даден момент, ние ще експлодираме и няма да разберем на какво всъщност се дължи този нервен срив и независимо емоциите ни дали са свързани с радост, гняв или болка - ние никога не трябва да ги задържаме в себе си, а това какво ще си помислят другите си е лично техен проблем, не наш – запомнете го.

Ние не живеем, заради другите, а единствено заради себе си и за тези, които ни подкрепят и обичат точно заради това трябва напълно да се изключваме за чуждото мнение на хора, които нямат пряк допир до нас и особено по въпроси, свързани с личния ни живот.

''Няма значение какво казват за вас – приемете всичко с усмивка и продължавайте да правите своето.'' – Майка Тереза

Чувство за вина

Може би ви се е случвало да направите нещо нестандартно, което ви е донесло незабравими емоции и шепа адреналин, но веднага се е намерил някой моралист, който да ви прочете поредното конско и да ви накара да съжалите за това, че сте се почувствали щастливи.

Това ще се случва дотогава, докато не спрете да се вслушвате в ''доброжелателните съвети'' на хора, които нямат ни най-малка представа, как се чувствате и какъв всъщност е животът ви. 

Всички неща, които изброихме по-горе са болезнени процеси, свързани с неодобрението, лицемерието и завистта на другите, на тези на които сме позволили да коментират и ръководят нашите усещания, затова сами разбирате каква голяма грешка е всъщност да се вслушваме в хора, които не са ни близки и не ни мислят доброто. 

''Хората казват, че сте на грешен път, когато това е просто вашият път. Хората винаги ще говорят глупости. Нека бъде. Наслаждавам се на живота си.'' – Анджелина Джоли