Дрю Баримор: '' Не искам да бъда приятел с децата си – аз съм техен родител"

Дрю Баримор плаче, разказвайки как проблемното ú детство е повлияло на майчинството

Дрю Баримор стана емоционална, докато обсъждаше как нейното неприятно детство ù е повлияло като родител.
46-годишната актриса се разплака по време на разговор за границите в подкаста за отглеждане на добри хора на Dear Media.

"Границите са въздействаща дума за мен и аз наистина ставам уязвима. Всеки път, когато чуя думата граници се разстройвам, защото сама аз не съм израснала с такива. Това е дума, която хората хвърлят в обществото с такава увереност и понякога, арогантност", каза Дрю на водещата д-р Ализа Пресман.

Дрю споделя дъщерите Олив, на 9 г., и Франки, на 7 г., с бившия си съпруг Уил Копелман, който е на 43 г.

Според Дрю фактът, че е отраснала и отгледана в разпаднало се семейство, което ù е дало хаотично възпитание, я е направило добър родител. Актрисата също разкри, че разводът ù през 2016 г. с Уил, е предизвикал известни опасения в нея, че историята се повтаря.

"Разводът беше най-големият ми страх. Това бе нещо, през което никога не исках да подлагам собствените си деца. Чувствах се разбита. Наистина, просто разбита."

Родителите на Дрю се развеждат, когато тя е само на девет години. Баща ù, актьорът Джон Дрю Баримор, бил жесток алкохолик, който почти не присъствал в живота на дъщеря си. Майка ù Джайд, била амбициозна актриса, но според Дрю, неподготвена за майчинството.

Звезда на седем години благодарение на филма ET на Стивън Спилбърг, Дрю отключила проблеми с алкохола и наркотиците, поради което се налага майка ù да я настани в психиатрична клиника на 13 години. Там Дрю прекарва 18 месеца и на 14-годишна възраст законно напуска своите родители.

"Майка ми ме остави в тази клиника, защото не можеше да се справи повече с проблемите ми, но това бе най-хубавото нещо, което е правила някога за мен. Именно това ме научи на граници. До този момент растях без такива.
Нямах родители, по-скоро се чувствах така сякаш аз бях техен родител. Всичко беше наопаки. Не знаех какво правя. Когато хората говореха с мен за родителството, се чувствах като изгнаник. 
Отне ми години, за да събера сили и смелост, казвайки: "Можеш ли да общуваш с мен като човек, който отчаяно се опитва да се научи? Можеш ли да ме научиш?
В живота има толкова голям натиск, особено върху майките, които трябва да направят всичко по най-перфектния начин.
Обърква ме, когато хората са толкова праведни по отношение на родителството и непрекъснато съдят другите. Кара ме да се чувствам нищожна."

Баримор добави: "Имам любов и вяра в себе си, но всички учим вашите уроци. Не искам да бъда приятел с децата си – аз съм техен родител."