Туве Янсон отвъд муминтролите: „Честна измама“ и „Каменната поляна“

Доколко познаваме себе си и хората, с които споделяме живота си? Малко писатели са задавали този въпрос с толкова деликатност и толкова безмилостна точност като Туве Янсон. Повечето читатели я познават като създателката на муминтролите – онези добродушни същества от Муминдол, с които са израснали поколения деца по света. Но в творчеството ѝ има и друг свят – по-тих, по-хладен и може би по-завладяващ: петте ѝ романа за възрастни.

След „Лятна книга“ и „Градът на слънцето“, които предизвикаха читателски фурор у нас, издателство „Кръг“ представя следващите два от тях – „Честна измама“ и „Каменната поляна“. Двете книги с твърди корици вече може да се открият в добрите книжарници. „Честна измама“ се завръща в прецизно ревизирания превод на Антоанета Приматарова, а „Каменната поляна“ излиза за първи път на български в превод на Анелия Петрунова, с чието име се свързва голяма част от творчеството на Янсон у нас.

Написани в зрелия период на авторката, двата романа проникват в най-потайните кътчета на човешката душа. С характерната си деликатност, психологическа проницателност и неподражаемо чувство за хумор Янсон изследва крехката граница между истина и заблуда, между добри намерения и егоизъм, между спомени и действителност. Зад привидно обикновени събития и взаимоотношения тя разкрива дълбоки вътрешни конфликти и изправя героите си пред истини, които те невинаги са готови да приемат.

„Честна измама“ ни отвежда в затънтено скандинавско селце, сковано от дълга и сурова зима. Там живее младата Катри Клинг – необщителна, изключително наблюдателна и безкомпромисно честна жена, която се грижи за своя брат и за голямото си куче. Същото селце обитава и възрастната Анна Емелин – заможна илюстраторка на детски книги, която рядко напуска уединението на своята Зайкова къща.

Двете жени изглеждат напълно различни, но когато Катри решава да се сближи с Анна, между тях постепенно се зараждат сложни отношения, в които добронамереността и користта стават все по-трудни за разграничаване. Под привидно спокойната повърхност на тази необикновена история се разгръща напрегната психологическа игра, поставяща под съмнение представите за честност, доверие и измама.

Трудно е да не забележим колко лично звучи този роман. Анна Емелин е илюстраторка на детски книги, която живее в собствения си затворен свят и чиито пухкави зайци са обичани от хиляди деца. Самата Янсон дълги години живее с бремето на световната слава на муминтролите – бизнес, кореспонденция, договори, очаквания. В образа на Анна трудно може да не прочетем въпроса, който авторката сякаш задава на себе си: колко от добротата, която светът вижда в нас, е истинска – и колко е просто навик, който сме спрели да проверяваме? Катри, от своя страна, е честна до жестокост – тя не лъже никого, но и не се преструва, че пресмятането не е част от отношенията ѝ. Кое от двете е по-голямата измама?

Не по-малко въздействаща, макар и съвсем различна история разказва „Каменната поляна“. Главният герой Юнас е пенсиониран журналист, на когото предстои да напише биографията на Игрек – дълбоко ненавиждан от него човек. За да работи необезпокояван, той приема поканата на дъщерите си Карин и Мария да прекарат заедно няколко летни седмици във вила край морето.

Но вместо да намери спокойствие, Юнас постепенно се сблъсква със собственото си минало. Разговорите с дъщерите му съживяват общи спомени, които всеки от тримата пази по различен начин, а образът на омразния му герой започва все по-неприятно да напомня на самия него. Така замислената биография се превръща в повод за болезнена равносметка и преосмисляне на семейните отношения.

Тук Янсон прави нещо много фино: тя превръща писането на биография в огледало. Колкото повече Юнас се опитва да опише човека, когото презира, толкова по-ясно вижда в него чертите, които не иска да признае у себе си. А дъщерите му, които помнят едно и също детство по различен начин, му напомнят, че и собствената му история не е само негова. Всеки, който някога е седял на семейна маса и е открил, че другите помнят същия ден съвсем различно, ще разпознае този момент.

Макар значително да се различават по сюжет и атмосфера, „Честна измама“ и „Каменната поляна“ поставят един и същ въпрос: доколко познаваме себе си и хората, с които споделяме живота си? И в двата романа Янсон изследва човешката склонност към самоизмама и умението ни да оправдаваме собствените си постъпки дори когато осъждаме същите прояви у другите. С пестелив, но изключително изразителен език тя разкрива колко трудно е понякога да бъдем честни не само с околните, но и със себе си.

Онези, които познават муминтролите, ще открият и тук нещо познато. Още в детските си книги Янсон никога не е била просто „сладка“ – там има самота, страх, наводнения, комети, герои, които изчезват, защото никой не ги забелязва. Романите за възрастни продължават тази линия, но без утехата на приказката. Пейзажът е същият – северната природа, морето, зимата, островите, – но този път никой не обещава, че всичко ще завърши добре.

С двете нови заглавия „Кръг“ продължава амбициозния си проект за представяне на всичките пет романа за възрастни на Туве Янсон в единна художествена поредица, чието оформление е дело на Антонина Георгиева. Красивите картини на кориците са нарисувани от самата Туве Янсон, като тази на „Честна измама“ е неин автопортрет. Детайлът е много повече от естетически: рядко се случва авторката буквално да ни гледа от корицата на собствената си книга – и то от книга, посветена на въпроса доколко можем да вярваме на образа, който другите имат за нас.

След вече излезлите „Лятна книга“ и „Градът на слънцето“ колекцията е почти завършена – предстои да бъде допълнена с последния роман на авторката, „Честна игра“, който за първи път на български ще излезе през 2027 г.

Туве Янсон (1914 – 2001) е финландска шведскоезична писателка. Родена в Хелзинки в семейство на скулптор и илюстраторка, тя прекарва голяма част от живота си в този град. Завършва Шведската художествена академия и добива световна популярност с детските си книги и комикси за муминтролите. Но в богатото ѝ творчество има и пет романа за възрастни, които също са високо оценени. Янсон е носителка на множество отличия, сред които престижният златен медал „Ханс Кристиан Андерсен“ (1966).

Може би най-голямата изненада на тези книги е, че след тях муминтролите изглеждат различно. Не по-малко мили – а по-смели. Защото писателката, която е измислила за децата свят, в който всеки има място, е знаела твърде добре колко трудно е да го намериш в истинския.