Нино Харатишвили за първи път в България: Какво от вчера още предстои

Какво от вчера още предстои? Въпросът звучи като заглавие на философско есе, но е заглавие на среща. Тя ще се проведе в София само няколко дни преди 10 ноември – датата, от която за България започва краят на един режим, а може би и началото на един дълъг разговор, който още не сме завършили. Събеседник в този разговор ще бъде Нино Харатишвили – грузинско-германската писателка, драматург и театрална режисьорка, която за първи път идва в България.

Харатишвили пристига по покана на фондация „Софийска платформа“ в сътрудничество с Гьоте-институт България като гост на „Фестивал 10.11“. Двете ѝ срещи са част и от LitGeist – поредицата литературни събития, с която Гьоте-институтът представя у нас съвременни гласове от немскоезичната литература. Входът и за двете е свободен.

Изборът на гост е всичко друго, но не и случаен. Харатишвили е родена през 1983 г. в Тбилиси – в държава, която тогава е част от Съветския съюз и която след неговия разпад преминава през войни, бедност и смяна на идентичността. По-късно тя се установява в Германия и започва да пише на немски, без да изоставя темата, която очевидно не я оставя на мира: как големите исторически процеси проникват в личните истории и продължават да определят настоящето дълго след формалния си край.

Тази тема ще бъде център на първата среща – на 7 ноември от 18:00 ч. в Гьоте-институт България (ул. „Будапеща“ 1). Харатишвили ще разговаря с писателката и журналистка Йоанна Елми в рамките на срещата „Какво от вчера още предстои? Разговор с писателката Нино Харатишвили за историята, която пишем, и историята, която повтаряме“. Акцентът е върху наследството на комунизма и разпада на СССР, цената на свободата и сложните отношения между исторически факти, лична памет и носталгия.

Носталгията е може би най-неудобната от тези думи. Тя рядко е тъга по самото минало – по-често е тъга по собствената младост, по предвидимостта, по усещането, че някой друг е отговорен. Литературата на Харатишвили е интересна именно защото не съди своите герои за тази тъга, а търси откъде идва тя. Защо обществата, които са платили най-висока цена за свободата си, понякога най-лесно се изкушават да я разменят обратно?

Именно така тя изгражда и романа, който ѝ носи международно признание – Das achte Leben (Für Brilka) („Осмият живот (За Брилка)“, 2014). Това е мащабна семейна сага, в която съдбите на няколко поколения грузински жени се преплитат с политическите и социалните сътресения на XX век. Историята там не е фон, а действащо лице: тя влиза в къщите, разделя семействата, определя кой ще мълчи и кой ще говори. Книгата става едно от най-обсъжданите немскоезични литературни събития на последното десетилетие и е преведена на много езици.

Пътят до нея започва няколко години по-рано. За дебютния си роман Juja (2010) Харатишвили получава през 2011 г. наградата за дебют на Буденброковия дом в Любек, а следващият ѝ роман Mein sanfter Zwilling (2011) е отличен с наградата за номинация на независимите издателства. Романът ѝ Die Katze und der General (2018) е номиниран за Германската награда за книга. Успоредно с прозата тя пише и поставя пиеси, които също получават множество отличия.

Втората среща ще покаже другото лице на авторката. На 8 ноември от 14:00 ч. във ФАСАДА (ул. „Искър“ 37) фокусът се премества към театъра. В разговора „Нино Харатишвили: античният мит на съвременната сцена“ тя ще се срещне с българските режисьори Мария Панайотова и Рафаел Бижев. Срещата ще се проведе на английски език.

Темата тук е как античните митове и трагедии могат да бъдат преосмислени през политическите и обществените конфликти на днешния ден. В свои пиеси, посветени на Федра, Пентезилея и Клитемнестра, Харатишвили се връща към познати женски фигури от гръцката митология, за да постави съвременни въпроси за властта, войната, личния избор и патриархалните структури.

Изборът на героини е показателен. Федра е жената, обвинена заради собственото си желание. Пентезилея е царицата на амазонките, която воюва в чужда война и загива от ръката на Ахил. Клитемнестра е може би най-оклеветената съпруга в цялата античност – жената, която убива Агамемнон, след като той е принесъл в жертва дъщеря им Ифигения. В класическия разказ съдбата им е предопределена. Харатишвили обаче не приема съдбата като неизбежна – тя търси в класическите сюжети пространства за съпротива, свобода и промяна.

Може ли една трагедия да има друг край, ако разкажем историята от гледната точка на онази, която винаги е била наказвана? Това е въпросът, който свързва античния мит с най-личните теми на авторката. Защото механизмът е един и същ – дали говорим за цар в Микена, или за партиен секретар в Тбилиси, властта разчита на това, че версията на победения няма да бъде записана.

Присъствието на Рафаел Бижев в разговора добавя още един любопитен пласт. Младият режисьор, роден през 2001 г., има зад гърба си постановка на „Филоктет“ по Хайнер Мюлер – един от авторите, които най-радикално преписват античността през опита на XX век. Само дни след срещата с Харатишвили, на 9 и 12 ноември, той представя и новия си спектакъл „Поема за хлебарките“ в Театрална работилница „Сфумато“. Диалогът между тях обещава да бъде не толкова лекция, колкото сблъсък на две поколения, които четат едни и същи митове с различни очи.

Разговорът с Мария Панайотова и Рафаел Бижев ще постави текстовете на Харатишвили в диалог със съвременния театър и ще разгледа различните начини, по които класическото наследство може да се превърне в сценичен език, способен да говори за настоящето.

В прозата и в театъра си Харатишвили изследва едни и същи връзки – между личната съдба и големите исторически процеси, наследството на насилието, механизмите на властта и конфликтите между индивидуалната свобода и обществените норми. В по-новите си пиеси тя използва античната митология не като затворен исторически разказ, а като отправна точка за въпроси, свързани със съвременността.

Затова двете срещи в София не са две отделни събития, а два отговора на един въпрос: как разказваме миналото и как то влияе върху решенията, които вземаме днес – като общество и като отделни хора. Единият отговор минава през паметта на едно семейство, другият – през паметта на цялата европейска култура.

И може би най-точният отговор на въпроса „Какво от вчера още предстои?“ е, че предстои почти всичко. Не защото историята непременно се повтаря, а защото докато не я разкажем честно – с гласовете на всички, които са я преживели, – тя не е свършила. Харатишвили не идва в София, за да ни обясни нашето минало. Идва, за да ни напомни, че то все още чака да бъде разказано.

Нино Харатишвили в София
7 ноември, 18:00 ч. – Гьоте-институт България, ул. „Будапеща“ 1
8 ноември, 14:00 ч. – ФАСАДА, ул. „Искър“ 37 (на английски език)
Вход свободен