Сандра Браун – Нежно отвличане

На малък хавайски остров отбрано общество празнува откриването на луксозен хотел. Строителният инженер Скаут Ритлънд забелязва сред гостите невероятно красива и магнетична жена – Шантал Дюпон. Замаян от напитките и насърчен от непознатата, той я целува, но се оказва, че е попаднал в клопка.

Скаут се опитва да се противопостави на похитителите си, но е прос релян и отведен в дивата част на острова. Въпреки че е тревожен и гневен, той е и омагьосан от езическото преклонение на полинезийците към радостта от живота и любовта. Пленен е и от невероятната Шантал и не разбира враждебното й отношение към него.

Младата жена е решила да накара Скаут да помогне на местното население, като построи мост до селището им. И въпреки стриктния план, който е измислила, тя не е предвидила всичко.

За автора

Сандра Браун е автор на седемдесет и единбестселъра, влезли в класацията на „Ню Йорк Таймс“ и продадени внад 80 милиона екземпляра по цял свят.Тя е единственият писател, който е имал 3 заглавия в класацията по едно и също време. Пише професионално от 1981 година. Произведенията й са преведени на 34 езика, а част от тях са екранизирани.

Писателката печели признанието на критиците, удостоили я с наградите Уелдънбукс и Далтън, с наградата на Романс Райтърс ъв Америка за постижения в жанра, с отличителния знак на успеха на Американ Бизнес Уименс Асосиейшън, с наградата за изключителни литературни постижения и наградата Ей Си Грийн.

Потопете се в книгата

          Бадемови очи. Пригладена коса. Стройна фигура.

          Скаут Ритлънд преценяваше мислено първите си впечатления от жената, която забеляза в другия край на залата. Беше страхотна, определено се набиваше на очи.

          От нея го делеше тълпа официално облечени гости. Те се опияняваха с взаимни поздравления и от пунша от тропически плодове, от който дори и най-недоволните се отпускаха дотолкова, че биха скочили голи в плискащите се вълни на прибоя.

          Скаут не би стигнал чак дотам, но все пак в главата му нещо вече приятно жужеше, смесваше се с приглушените обаждания на нощните птици от джунглата около живописния Коралов риф - грандиозния курорт, чието официално откриване празнуваха тази вечер.

          Силният пунш имаше свойството да стопява задръжките, да разклаща моралните устои, да превъзмогва поддържаните досега идеи относно равенството между половете. С блеснали от алкохола очи и необичаен мъжки шовинизъм Скаут се втренчи в жената с прилепналата бяла рокля. Без ни най-малко угризение той я преценяваше само като предмет за удоволствие.

          Ето как въздействаше Париш Айлънд. Макар че на картата беше само една от верижно разположените точици в южната част на Тихия океан, островът беше опияняващ. Изобилстваха уханните цветя, индийските смокини и кокосовите палми за сметка на американската помпозност.

          Само преди няколко часа Скаут най-сетне се бе поддал на магията на острова. Беше пристигнал тук преди месеци, но за пръв път поглеждаше отвъд розовите мраморни стени на хотела. До този момент хотелът беше поглъщал почти цялото му време и енергия и Скаут не бе имал възможност да се наслади на девствената природа и дружелюбието на жителите на острова.

          Особено на един от тях — жената в бяло. Беше наистина страхотна. Сдържана. Дори малко надменна. Беше забелязала, че я наблюдава и от своя страна, беше отвърнала с хладен преценяващ поглед, а след това упорито го отбягваше, сякаш нищо в него не би могло да събуди интереса й.

          Скаут беше заинтригуван. Не беше я виждал в курорта, докато все още беше в строеж, значи не беше хотелски служител. А може би е съпруга на някого от тях?

          Това предположение беше повече от мрачно. Отхвърли го заедно с току-що изпразнената чаша. Ако беше омъжена, къде тогава беше съпругът й? Кой здравомислещ човек ще остави жена с нейната външност да се мотае сама в зала, пълна с мъже, откъснати от семейното огнище с месеци.

          Не, Скаут се съмняваше, че беше омъжена или сериозно обвързана. Не изглеждаше като „нечия“ жена. Но коя беше тогава, питаше се той и без да я изпуска от погледа си, разсеяно оглеждаше многобройните екзотични храни, подредени на една от шведските маси.

          — Чудесна работа, мистър Ритлънд — минавайки край него, каза някой.

          — Благодаря.

          Голяма част от хотела беше надвиснала над водите на една спокойна лагуна. Скаут беше построил това чудо, работейки съвместно с архитекта. Заради способностите си и усилията, които беше положил, сега той обираше своя дял от славата. Толкова пъти вече му бяха стиснали ръката, че тя започна да се схваща, а рамото, по което го потупваха за добре свършената работа, започваше да го боли.

          Главата му се бе замаяла не толкова от плодовия пунш, колкото от опиянението от успеха. Започна да си проправя път през тълпата. Целта му беше да стигне до жената, застанала под един от сводестите изходи.

          Когато я приближи достатъчно, за да може да го чуе, тя изведнъж се обърна и го погледна право в очите. Скаут се спря като закован. Дъхът му секна.

          Бадемовите, леко изтеглени навън очи не бяха тъмнокафяви, както беше очаквал, а сини. Неоновосини. Наелектризиращо и зашеметяващо сини.