Джени Хейл – Къща край брега на светулките

Книжното лято не би било същото без нов роман от Джени Хейл. Първите й книги, преведени на български език – „Обичай ме заради мен“ и „Коледни пожелания и бисквитени целувки“, излизат през 2017 година и бързо намират своето място в сърцата на читателите.

С новата си книга „Къща край Брега на светулките“ авторката ни кани отново да се насладим на това очарователно място и да се заредим с положителна енергия за едно вълшебно лято.

 

За книгата

За Сидни Флин имението „Звездна светлина“ е не само дом, но и убежище. Очарователното градче Бряг на светулките с тюркоазените води на океана и белите пясъци е идеалното място да започне нов живот.

Поне така си мисли, докато не среща Нейт Хендерсън.

Като тийнейджъри Сидни и Нейт са имали връзка. Но тя никога не си е представяла, че първата й любов ще приключи с репликата „Съжалявам. Махам се оттук“.

А сега мъжът, разбил сърцето й, се е завърнал. От обикновеното момче в неизменните тениска и джапанки няма и следа. На негово място пред Сидни застава успешен автор на песни в дизайнерски костюм. И я моли да му прости.

Изведнъж обаче любимото им градче е застрашено. Предприемачи изкупуват имоти, за да ги застроят. И Сидни се нуждае от помощ. А планът й да избягва Нейт се проваля.

 

 

Отзиви за „Къща край Брега на светулките“

 

Перфектното лятно четиво за всички, които искат да избягат за малко от сивото ежедневие...

BookLove

 

Влюбих се в тази история – от началото до самия край!

Simona’s Corner of Dreams

 

Обожавам тази книга! Докато четях, имах чувството, че се пренасям на плажа.

Reading Through the Looking Glass

 

юВъздействащ роман за втория шанс в любовта.

Berit Talks Books

 

Поезия, написана в проза. Най-любимият ми роман от Джени Хейл до момента.

BookReviewsbyShalini

 

Ако обичате романтични истории и търсите разтоварващо четиво, това е вашата книга.

RovingBookworming

 

 

За автора

Още в колежа приятел на Джени Хейл я уверява, че някой ден ще бъде известна писателка. Въпреки страстта си към четенето и разказването на истории, едва тогава тя се замисля върху идеята да пише романи.

Няколко години по-късно и след хиляди изписани думи Джени завършва първия си роман – стопляща сърцето история за приятелството, семейството и магията на любовта.

След седемнайсет издадени книги тя продължава да бъде вярна на собствения си стил – от книгите й лъхат уют, топлина и романтика. По два от коледните й романи Hallmark Channel заснема успешни филми, като адаптацията на „Коледни пожелания и бисквитени целувки“ печели в номинацията за вдъхновяваща телевизионна програма на наградите на Movieguide.

През 2020 г. Джени започва работа по собствен импринт HarpethRoadPress. Навлизайки в света на книгоиздаването, нейната цел е да участва активно във всеки етап от пътя на нейните книги до читателите. Така феновете й ще получават още повече романтични четива, излезли под характерното перо на писателката.

 

 

Интервю с Джени Хейл

-Как започнахте да пишете романтични истории? Има ли автори, които ви вдъхновяват?

-Винаги съм предпочитала истории с щастлив край и затова реших, че любовните романи са чудесен вариант за мен. В тийнейджърските ми години обичах да чета Даниел Стийл. И до днес обожавам книгите на Софи Кинсела и много се забавлявам със стила на Бил Брайсън. Но двете писателки, които ми помогнаха да осъзная, че и аз мога да се захвана с писане, бяха Джил Мансел и Хариет Еванс.

-Имате ли конкретен процес за генериране на идеи и изграждане на нов сюжет?

-Обикновено всичко се случва в колаборация с редактора ми. Първо коментираме различни варианти. След като стигнем до идея, с която сме съгласни, аз започвам да работя. Колкото до самия процес на писане, харесва ми да бъда обградена от хора – присъствието им и фоновият шум ме успокояват и ми помагат да се съсредоточа. А ако съм на ново място – като някое приятно кафене или красиво градче, това подпомага креативността ми. Понякога включвам тези места в книгите.

Идеите за истории, герои и ситуации идват при мен по всяко време и навсякъде – в магазина, по време на бейзболен мач, по време на разходка... Често се случва нещо да ми хрумне, когато съм в движение, и се налага да си го тананикам или мърморя, докато стигна до компютъра, за да го запиша.

-Как изглежда един работен ден на Джени Хейл?

-Обикновено първата ми работа сутрин е да си направя кафе и да прегледам имейлите от лондонския ми издател. По това време при тях е вече обяд, така че е важно навреме да отговоря на възникналите въпроси.

След това водя децата на училище и започвам работа по текста. Старая се да пиша около 1000–1500 думи на ден. Когато редактирам, се опитвам да отхвърля около 4000 думи на ден. Когато приключа с писането, отделям време за социалните мрежи, интервюта, документация, уебсайта, четене. Приключвам с работата, когато децата се приберат вкъщи, но след като заспят, се опитвам да отхвърля още някоя задача.

-Коя е любимата Ви част от писането на нова книга?

-Редактирането! При първата чернова само нахвърлям основната идея. По време на редактирането добавям дълбочина у персонажите и подробности в описанията, включвам забавни сцени. Понякога пиша финала на книгата чак  при редакцията, защото искам да бъде въздействащ, а за целта всички други парченца от пъзела трябва да са на мястото си.

-Има ли някакво погрешно схващане за романтичните книги, което искате да оборите?

-Струва ми се, че понякога хората смятат, че е лесно да се пишат романтични истории само защото ги причисляваме към леките, разтоварващи четива. Но всъщност работата по тях е много внимателен баланс между създаването на реалистични герои, които читателите да почувстват близки, и изграждането на вдъхновяваща и магична обстановка.

-Книгите Ви вече са бестселъри. Това кара ли Ви да чувствате по-голям натиск, когато започвате работа по нов проект?

-Всеки роман е уникално приключение за мен. Не мога да кажа, че писането на нова книга е по-трудно или по-лесно, просто е различно. А аз се старая да се наслаждавам и на хубавите моменти, и на трудностите при създаването на всяка история.

 

 

Откъс

 

Сидни Флин подтичваше по брега, устремена към къщата на Нейт. Кестенявите й къдрици бяха прибрани на конска опашка, за да се преборят с топлината на този следобед в края на пролетта. Тази година беше последната в колежа и за нея, и за Нейт; след по-малко от седмица завършваха и ясните влажни дни на лятото бързо наближаваха. През четирите вълшебни години, откакто бяха заедно, двамата прекарваха почти цялата зима разделени, защото университетите им се намираха на стотици километри един от друг; сега Сидни усещаше как в гърдите й се надига въодушевление, породено от перспективата за общо бъдеще без повече раздели.

Тя заопипва пурпурния камък на евтиното пръстенче, подарък от Нейт, за да пази мястото на истинския диамант, който й бе обещал след завършването – носеше го всеки ден. Сутринта Нейт й се беше обадил още преди да се е събудила и й беше оставил съобщение веднага да отиде при него. Гласът му звучеше странно задъхано и нервно и тя се запита каква ли изненада й е приготвил. Обикновено не се държеше така загадъчно.

Слънцето вече блестеше в яркосиньото небе, над главата й летяха птици, водите на залива, които се диплеха край нея, се разбиваха неуморно с тих шепот в брега на Флорида, а Сидни вървеше по познатата пътека към човека, когото обожаваше. О, това бе идеалният ден да започнат новия си живот! Не й се искаше да урочаса късмета си, но не можеше да не се запита: дали Нейт щеше да й предложи днес? Беше ли възможно това да е денят?

Сидни, разбира се, искаше това да се случи, когато той е готов, ала беше толкова влюбена, че бе склонна да започне живота си с него още сега! Снощи двамата бяха отпразнували невероятната новина, че е получила покана да пътува три месеца из Съединените щати в качеството си на автор, изпратен със задачата да документира работата на известен хуманитарен деятел. Тя дори не искаше да приеме поканата, ако това щеше да й попречи да започне планирането на сватбата си още отсега, но Нейт я убеди да последва призванието си на професионален журналист, затова Сидни реши да замине. Ако решаха да направят сватбата след година, щеше да успее, дори да започнеше след завръщането си. Тя се засмя на собственото си въодушевление, защото знаеше, че избързва.

Сидни се изкачи тичешком по алеята, обзета от радостно вълнение, че ще види Нейт и ще чуе какво ще й каже той. Когато обаче стигна до къщата, се спря, озадачена от гледката, която се разкри пред очите й.

- Какво става? – попита, когато Нейт забързано излезе отвътре и заключи вратата.

Щом я видя, той се закова намясто, преди да се наведе и да награби от земята цяла камара кутии, която се разлюля несигурно в ръцете му. Нейт ги стовари в каросерията на пикапа си, която вече беше препълнена с негови вещи.

Щяха да ходят някъде, така ли?

- Заминавам – каза Нейт и я стрелна с поглед, но само за миг.

- Къде отиваш? – Сърцето й биеше неудържимо, сякаш тялото й се беше ориентирало в ситуацията, преди мозъкът да я е осмислил.

- Не знам! – отвърна почти троснато той. – В Ню Йорк? В Лос Анджелис? Някъде, където мога да пиша песните си и да постигна нещо. – Сетне премести една кутия в багажника и я завърза с връв. Движенията му бяха бързи и съсредоточени. – Махам се оттук. В живота има и други неща освен Брега на светулките – продължи. – Просто исках да се сбогувам.

Един облак закри слънцето и потопи всичко в сива сянка, но Сидни едва го забеляза заради сълзите, които напираха в очите й.

- Аз няма ли да дойда с теб?

Вече знаеше отговора, но се молеше на небесата да й помогнат, като го накарат някак да премисли, преди да е разбил сърцето й.

- Не.

- Защо? – попита тя. Цялото й тяло започваше да трепери. Целият й свят рухваше пред очите й.

Той преглътна, но нито отговори, нито я погледна в очите.

- Исках да се сбогуваме, но… Няма начин, по който да улесня нещата.

- Нейт, какво правиш?

Защо й причиняваше такава болка?

- Обясни ми какво става! – извика Сидни, неспособна да сдържи повече чувствата си.

Той успя да намести още една кутия в каросерията, вдигна подвижния капак и го затвори.

- Кажи ми какво става!

Нейт не отговори и Сидни понечи да застане пред него, но той се стрелна покрай нея

- Заслужавам обяснение! Не можеш да си тръгнеш така, не и след цели четири години! Какво се е случило между снощната вечер и сегашния момент?

Нейт пак не отговори и Сидни не можеше да не се запита дали и той не се е замислил какво означава да прекара целия си живот с нея. Може би ненадейно беше осъзнал, че не това е желанието му.

- Съжалявам – каза бързо той, без дори да я погледне.