''Бавно тлеещ огън'' – новият криминален трилър на Паула Хоукинс

Писателката разкрива опустошителните последици от трагедията и травмата в човешкия живот

Пет години след излизането на последната ѝ книга британската журналистка Паула Хоукинс прави своето завръщане на литературната сцена. „Бавно тлеещ огън“, публикуван от „Ентусиаст“, е третият спиращ дъха роман на хитовата авторка на психологически трилъри. Още с излизането си през август 2021 г. новата книга на Хоукинс постига успеха на „Момичето от влака“ и „Разказано на водата“.

Заглавието незабавно застава на първо място в класациите с бестселъри на вестниците „New York Times“ и „Sunday Times“ и до момента е преведено на 23 езика.

„Бавно тлеещ огън“ е класическа криминална история, в която мистерията остава неразгадана до последната страница. Млад мъж е намерен брутално убит в лодката си в лондонския Риджънтс Канал. Скоро се оказва, че три жени са свързани по различен начин с жертвата. Жени, които по няколко причини преливат от негодувание и търсят възмездие за злото, което им е сторено. А когато става въпрос за отмъщение, дори добрите хора са способни на ужасни дела.

Лаура е прекарала с убития последната му нощ. Тя е темпераментна, вечно забъркваща се в неприятности самотна млада жена, която не може да се справи с травма от миналото. Карла е потъналата в скръб леля на убития мъж, която оплаква скорошната смърт и на друг член на семейството, а животът ѝ е белязан от огромна трагедия. Мириам e любопитната съседка на убития, която очевидно пази тайни от полицията, а горчивият ѝ житейски опит я е научил колко е лесно да се озовеш на грешното място в грешното време.

Всяка една от тях е готова да направи немислимото, за да постигне вътрешен мир.
Увлекателно написана и изпълнена с обрати, „Бавно тлеещ огън“ е история за лъжи, убийство и отплата, а според „New York Times“ „само ясновидец би предвидил края на книгата“.

„Това, което исках да изследвам, е начинът, по който се случват трагедиите... Те никога не се раждат в изолация“, споделя Паула Хоукинс. „Интересува ме пътят, по който хората стават такива, каквито са: как избират в какво да се вкопчат и как тези избори белязват животите им.“

Със същото майсторство, с което завладя милиони читатели по целия свят с първия си роман – „Момичето от влака“, Паула Хоукинс разказва увлекателна и изпълнена с обрати история за лъжи, убийство и отплата.

„В „Бавно тлеещ огън“ ще откриете всичко, което един добър трилър трябва да притежава. Но освен това той е и задълбочен, интелигентно написан и много човешки.“

– Лий Чайлд

„Шокиращ, вълнуващ и драматичен... С щипка хумор и моменти на истински ужас „Бавно тлеещ огън“ представя Паула Хоукинс в най-добрата ѝ светлина.“ 

– Observer

За автора

Преди да стане писател Паула Хоукинс работи петнайсет години като журналист. Родена е и израснала в Хараре, Зимбабве (Южна Африка). През 1989 г., когато Хоукинс е на 17 години, се мести със семейството си в Лондон, където живее и до днес. Няколко години по-късно родителите ѝ се връщат в Зимбабве, но тя решава да остане в Англия.

Завършва икономика, политика и философия в Оксфорд. Започва да работи като се бизнес репортер за The Times. Авторка е на книгата „Богинята на парите“, в която дава финансови съвети на жените.

„Момичето от влака“ е първият ѝ роман, който е издаден на повече от трийсет езика, продаден е в над 23 милиона екземпляра и е адаптиран в касов филм. Вторият ѝ роман „Разказано на водата“ също се превръща в бестселър и застава на чело на класациите на „New York Times“ и „Sunday Times“.

Откъс от ''Бавно тлеещ огън'':

Потънало в кръв, момичето се препъва в мрака.
Дрехите ѝ са разкъсани, висят от младото ѝ тяло и на места разкриват бледата гола плът. Изгубена обувка, окървавено стъпало. Тя агонизира, но болката вече е без значение, притъпена от други страдания.

Лицето ѝ представлява маска на ужаса, сърцето ѝ бие като тъпан, задъхва се като хваната в капан лисица. Тишината на нощта се нарушава от тихо ръмжене.
Самолет? Докато бърше кръвта от очите си, момичето поглежда нагоре към небето и вижда само звезди. Бръмченето се усилва, чува се по-близо. Кола, която сменя скоростите? Нима е стигнала до главното шосе? Обнадеждава се и от някакви дълбини вътре в себе си събира сили, за да се затича.

По-скоро усеща, отколкото вижда светлината зад себе си. Чувства как силуетът ѝ се осветява в тъмнината и знае, че колата приближава зад нея. Идва откъм
фермата. Обръща се. Знае, преди още да види, че той я е открил. Знае, преди още да види, че неговото лице ще бъде зад волана. Замръзва на място. За секунда се поколебава, а след това излиза от пътя, затичва се, спуска се в канавката, минава зад дървена ограда. Изкатерва се до съседната нива и побягва заслепена, пада, изправя се – без да издава звук. Каква полза да вика?

Когато я настига, той я хваща за косата, блъска я на земята. Подушва дъха му. Знае какво ще направи с нея. Знае какво ще последва, защото вече го е виждала да го прави и преди. Видя го как го прави с приятелката ѝ, как брутално той...
– О, за Бога! – промърморва Ирен гласно, затваря книгата и я поставя върху купчината, предназначена за благотворителност. – Пълна глупост.