The Soul Catcher
Не е нужно да си професионален фотограф, оборудван с пълно снаражение от свръх скъпа и модерна техника и отлично студио, за да правиш добри снимки. Но не е достатъчно и да си мислиш, че мобилният ти телефон ще те превърне в новия Ansel Adams. By the way, техниката няма никакво значение, ако си наистина талантлив.
Голо тяло, красиво лице, разпилени коси, загатната усмивка, откраднат миг... Очите на Валентин Иванов, скрити зад фотообектива, могат да уловят всичко и то напълно незабелязано. Неговите снимки не могат да бъдат видени на корица на модно списание, но са сред най-харесваните на „корицата“ на нашата суета - Facebook.
Валентин Иванов е един от онези „обикновени“ хора, които съдържат в събе си необикновени таланти и възможности. Въпреки че няма смелостта да нарече себе си фотограф, всички го смятат за такъв и се обръщат към него с артистичния му псевдоним sValio. По професия той е зъботехник, но киното и фотографията са негово хоби, призвание и може би най-голямата му страст…след жените, разбира се. Но за киното друг път. Сега ще говорим за амплоато му на фотограф.
Всичко започва преди 2 години със заем, който негови роднини му дължат. Предлагат да си избере нещо на изплащане. Той избира камера, „но после разбира, че апаратите са по-готини“. И така започва всичко. Учи се сам, чете много, гледа още повече и когато има възможност не пропуска да „краде занаят“ от по-можещите. Експериментира смело и постоянно пробва различни техники, сюжети, места, хора, светлина…
Понякога греши, но все пак не спира да върви напред. Играе с въображението си, учи се да организира преживяното и да документира мислени образи. Никога не снима за пари, защото „не обича да му се налага чуждо мнение, идеи и възгледи“ и това му дава лукса да избира сам какво, кого, кога и как да снима. Не се засяга от хейтърски мнения и коментари, защото „не всеки е длъжен да харесва творчеството му“. Влюбен е в търсенето и откриването на нови предизвикателства за обектива и извори на вдъхновение.
Казват, че една снимка може да разкаже всичко, или почти всичко, за вътрешния и външния свят на фотографа. Ако това е така, то световете на Валентин Иванов са светли, чисти, пастелни, деликатни и вибриращи, болно романтични, понякога дръзки, понякога тъжни, понякога мрачни, понякога весели, понякога скриват по нещо, понякога разкриват абсолютно всичко, но най- често са пълни с много приятели. В неговите светове има от всичко по много и всеки може да намери част от себе си там. Ето защо и фотографиите му са толкова близки и вълнуват всички. Те просто са дяволски добри!
И всичко това Валентин Иванов прави съвсем сам, без студио, асистенти или скъпа техника. Защото на добрия фотограф му трябват само три неща: богато въображение, набито око и способността да улавя незабелязано човешките души.
