Имало едно време...

Ако сте харесвали като дете приказката за „Снежанка и седемте джуджета”, ако сте били почитател на класическата анимация на Дисни –  то „Снежанка и Ловецът” определено е с диаметрална противоположна визия и може да ви изненада с неочаквани режисьорски решения. Сюжетът и героите на лентата ни карат да усетим магията на известната приказка. Имаме персонажа на Снежанка. Ловецът също е на линия. Принцът - в наличност. Вълшебно огледало – на стената е (стряскащо, но и оригинално решение как то „оживява”, придобива силует на човек и играе ролята на съветник). Къде без седемте джуджета? Тук са и те.

Но магията между всички образи не би била възможна, ако я нямаше Нея, олицетворението на злото – Кралицата, мащехата на принцеса Снежанка. Величествената красота и осанка на актрисата Чарлийз Стерон, те приковават от първия миг, в който я зърват очите ти и не може да се наситиш да я гледаш. Обгърната като втора кожа с майсторски подбрани зашеметяващи костюми, грим – подчертаващ образа на злата мащеха като несъмнено най-красивата на света, специалните ефекти – дозирано премерени, за да покажат драматичната трансформация на повяхващата младост и едни очи… Едни очи, които играят и казват много повече от всеки един от другите герои във филма. Едни очи, които въздействат и затрогват, тъй като във филма се вплита и сюжетната линия за личната история на Кралица Равена – за проклятието на вечната красота, което унищожава всичко живо, до което се докосне тя. Едно не леко бреме, което съчетано с естествения инстинкт за самосъхранение и пагубния и самоунищожителен бич на суетата, могат да превърнат всеки човек дори и в реалния свят, в едно брутално чудовище с перфектна външност и гнила, опорочена, грешна душевност.

Оставаме на страна и няма да засягаме сполучливи или не са препратките на моменти към други филми и истории като „Уилоу”, „Крал Артур” или „Властелинът на пръстените”. Няма да коментираме и актьорската игра на останалите герои от филма, защото винаги е по-лесно да се стои от страни, да се наблюдава и да се търсят кусури на нещо, създадено от друг.

В края на краищата филмът има щастлив край, както подобава на всички приказки, но някак си недоизказан и незавършен. Но вероятно затова идва ред и на финалните надписи, съпроводени от изпълнението на Florence & The Machine - "Breath of Life", което ти затвърждава усещането, прокрадващо се като червена нишка през целия филм - борбата за живот у всяко живо същество.

„Снежанка и Ловецът” - една приказка за пораснали деца, не мислиш ли?!