Десет романтични книги за Париж
Париж винаги предизвикава нещо много специално в мислите и усещанията. Романтика. Любов. Страст. Магия…
Представяме ви десет книги, които ни потапят в очарованието на Париж с вълнуващи истории.
"Парижкият апартамент", Мишел Гейбъл
"Отмъщение. Толкова много хора го търсят. Толкова много хора го постигат. И въпреки това никой не ти казва колко празно е всъщност."
"Парижката книжарница", Нина Георге
"Жените обичат много по-умно от нас, мъжете, Жано. Те никога не обичат мъжа заради тялото му, дори да го харесват много и да го желаят силно. – Жакен въздъхна мечтателно. – Жените те обичат заради характера ти. Заради силата ти. Заради ума ти. Защото умееш да защитаваш деца. Защото си добър човек, с чувство за чест, с достойнство.
Никога не обичат глупаво като мъжете. Не им пука, че имаш особено красиви глезени или изглеждаш много добре в костюм и деловите им партньорки позеленяват от завист, като те видят. Да, има и такива жени, но те са само предупредителен пример за другите."
"Париж винаги си заслужава", Никола Баро
"Париж винаги си заслужава, беше казала майка му. Независимо дали си щастлив, или нещастен, дали си влюбен, или не си. Ако си нещастен или не си влюбен, Париж определено си заслужава."
"В живота на всеки има история, която се явява повратна точка, макар малцина да си дават сметка за това."
"Една Коледа в Париж", Съмърсет Моам
"Трябва да развия духовна сдържаност толкова съвършена, че дори да ме вкарат в затвора да се чувствам свободен като птичка в небето."
"Ще се видим в Париж", Мишел Гейбъл
"- Човек наистина трябва да внимава с лудите - заяви той и потупа челото си с пръст. - Или са опасни, или са точно хората, с които искаш да общуваш."
"Седем писма от Париж", Саманта Веран
"Гневът и обидата бяха взели своето от това, което някога започна като брак по любов. От осем години споделях спалнята за гости с кучето ни Айк. Нищо чудно, че със съпруга ми Крис нямахме деца, ако не броим този космат заместител.
Четирийсетият ми рожден ден наближаваше застрашително, а аз не знаех накъде да поема, тъй като имах чувството, че всички пътища водят директно към дъното. И така на шести май 2009 година се срещнах с единствения човек, който се надявах, че може да ме върне обратно в правия път или поне да ми помогне да спра да се паникьосвам."
"Една вечер в Париж", Никола Баро
"Жената с червеното палто сяда винаги на седемнайсети ред и вече си мисля, че историята й е много специална. Тя е толкова очарователна и тази вечер аз най-сетне ще я заговоря и ще я поканя на вечеря."
"Обяд в Париж", Елизабет Бард
"По онова време все още не бях осъзнала, че в Париж американските момичета по дефиниция са кучки, които искат да правят на трезва глава това, което правят британските момичета пияни. Изборът ми се струваше прост - обичам чай."
"Париж завинаги", Рей Бредбъри
"… И видя всички лица, надничащите лица. И смълчаните къщи с техните смълчани обитатели. И докато пееше, се запита защо е последният пеещ на света. Защо никой не танцува, не отваря уста, не намига, не стъпва наперено, не ликува?
Защо светът е така смълчан, със смълчани къщи и мълчаливи лица? Защо хората гледат, а не танцуват? Защо всички са зрители, а той - единственият изпълнител? Защо са забравили онова, което той винаги е помнил? Домовете им - мънички, заключени, притихнали. Неговата къща, неговото магазинче, неговата Ясла - съвсем различна! Изпълнена с чуруликане и птичи песни, с шумолене и шепот на лапи, козина и онзи звук, който издават примигващите в тъмното клепачи.
Фонографът му не спира в полунощ, в два, в три, в четири сутринта, самият той пее със зейнала уста, открито сърце, затворени очи, напълно изключил света - всичко е само звук. А ето че сега е сред къщи, които се заключват в девет, заспиват в десет и се събуждат чак на сутринта след дълги часове дрямка. А вътре хора, на които им липсва само траурната лента на входната врата."
"За Париж" - сборник с разкази от различни автори
"Целият Париж е в сняг. Огромна нажежени до черчено въглени пламтят в мангала пред кафенето. На масичките в кафенето зиморничаво треперят мъже с вдигнати яки, които въртят в ръцете си чаши с американски грог, а момчетата съобщават крещейки заглавията на вечерните вестници."
