Хубавото уиски - усещане за класа (II част)
Хубавото уиски - усещане за класа (I част)
Scotch, Irish, Tennessee и Bourbon са най-разпространените и утвърдени видове уиски в световен мащаб, но освен тях съществува цяло съзвездие от не толкова популярни, но често близки по качество марки уиски.
Канадско (Canadian)
По закон канадското уиски трябва да е отлежало поне три години в дървени бурета с обем не по-голям от 700 литра и да е произведено в Канада. Всички произведени в държавата марки уиски се наричат rye whisky. Исторически погледнато, канадското уиски е било произвеждано главно от ръж.
Днес по-голямата част от канадското уиски е смесено и няма законови ограничения за това колко ръж трябва да съдържа зърнената каша. В повечето марки това съдържание е малко и даже почти никакво. Поради тази причина канадското "ръжено уиски" не може да се продава като такова в Америка, където има изискаване rye whisky да съдържа поне 51% ръж.
Единствената марка канадско уиски съдържаща 100% ръж е Alberta Premium. В Канада се произвежда и малцово уиски. Глен Бретон Rare е най-старото от малкото малцови уискита произвеждани в Северна Америка, а технологията на производство е базирана на стила, използван от шотландските дестилерии.
Снимка:pictures.4ever.eu
Японско (Japanese)
Японската уиски индустрия дължи много на един човек – Масатака Такецуру, който в началото на ХХ век заминава за Шотландия да учи искуството на дестилацията. След завършване на обучението си, той се завръща в Япония и изиграва главна роля в основаването на двете най-големи дестилерии в странатата – Ямазаки и Никка (първата в момента е собственост на Suntory, а втората на Asahi Beer). Страната на Изгряващото Слънце е използвала Шотландия за образец при изграждането на своята уиски индустрия.
Планирано е било първите дестилерии да бъдат построени на северния остров Хокайдо, за да може климатът да е максимално близък до Шотландския. Въпреки това има няколко разлики, най-голямата от които е структурата на индустрията. В световен мащаб търсенето на малцови уискита нараства, въпреки това смесените все още представляват най-голям процент от продажбите. В Шотландия повечето дестилерии произвеждат малцови уискита с уникален вкус и аромат, след това блендърите (изключително опитни дегустатори, които определят пропорциите на различните малцови и зърнени уискита в бутилка blended scotch) избират и смесват няколко вида от тях, така че да подчертаят определен характер на уискито. По този начин дестилериите в Шотландия са и самостоятелни производители на малцов скоч, и доставчик на суровина за производство на смесен скоч.
Talisker например е едно от малцовите уискта, участващи в палитрата на Johnnie Walker. Отворената търговия между независимите дестилерии и производителите определя разнообразния характер на скоча. В Япония структурата е друга.Там дестилериите и марките blended whisky са притежание на една компания и съперниците като Ямазаки и Никка не търгуват малцове помежду си. Този факт прави японските уискита по-консервативни като вкус.
Друга разлка е, че поради ограниченост откъм суровини, в зърнената каша, от която се произвежда японското уиски не присъстват пшеница или ръж, тя е почти изцяло съставена от царевица и просо, а понякога се използва и ориз.
Японското уиски няма свой особен вкусов подпис, с който да се различи от останалите на световната уиски сцена. В Империята се произвеждат както тежки торфни и опушени уискита, така и такива с меки плодови аромати. Напоследък на няколко пъти се случва на големи уиски форуми, след сляпо дегустиране, японските претенденти да надделеят над шотландските. Японските уискита стават все по-модерни, това е отразено и във факта, че най-голямата дестилерия за уиски се намира там - Hakushu whisky distillery на Suntory.
Снимка: wall.alphacoders.com
Индийко и Бразилско
Това е групата на аутсайдерите. В чисто пазарен контекст производителите в тези страни диференцират продуктите си според цената, а не според качеството и много често се залага на имитациите. И двете държави представляват голям пазар за "водата на живота", но в тях не съществува добре изградена уиски култура.
В Индия скочът е популярен още от времето на Британският Радж през ХІХ век. След получаването на независимост от Старата Империя, поради редица бюрократични и протекционистки причини популярността на скоча намалява. В момента питието държи едва 1% от необятния индийски уиски пазар, като останалата част е в ръцете на домашните производители. Качеството на индийското уиски и технологията на прозиводство са толкова ниски, че то не би могло да се нарече уиски, където и да е извън Индия. Основната суровина за производство не е малц или зърно, а моласа.
В Бразилия и Индия нерядко производителите смесват домашно произведено уиски със скоч в опит да подобрят качеството, но същевременно да запазят цената ниска. Въпреки че домашната продукция по закон не може да носи надписи като "Scotch", "Scottish", "Scot" и т.н. на етикетите, имитации продължава да има. За пример едно от най-популярните Бразилски уискита се казва Grand Par, а от индийските най-известни са Bagpiper, McDowell's No.1 и MaQintosh.
Снимка: tiradowhiskey.com
