Дейвид Духовни: Да мразиш е като отрова, която приготвяш за своя враг, за да я преглътнеш ти
От Нели Славова
Дейвид Духовни говори с The Hollywood Reporter и желае да направи преоценка на провала. Но как може Духовни да говори за провал? Той е всичко останало, но не и провалил се човек.
Как бихте описали връзката си с провала?
- Не съм перфекционист, но никога не съм доволен от себе си. Резултатът никога не е такъв, какъвто съм си представял, че ще бъде. Понякога е по-добре да е различен. Понякога не. Но никога не е онова, което съм си представял в главата си. Вероятно така е по-добре, но върху всичко, с което се занимавам, има патина на провал. Казвам си: ''Дейвид, ти се провали в това да станеш филмова звезда'', но от друга страна това ми позволи да бъда писател, музикант и режисьор. Следователно това не е провал, а възможност. В професионален план въпросът е дали можеш да приемеш критиката, която е предназначена за теб - когато идва от добър източник.
Кои са тези източници за вас сега?
- Крис Картър, създателят на "Досиетата Х", е човек, към когото винаги се обръщам. Слушам и децата си. Сигурен съм, че ги е смущавало да свиря рокендрол на моята възраст, и не ги виня. Но две години след като издадох първия си албум, синът ми ми писа съобщение, в което казваше: "Много ми харесва твоят албум". Това беше всичко, от което се нуждаех.
Дейвид Уилям Духовни е роден на 7 август 1960 г. в Ню Йорк. Той е от смесен произход - баща му, Амрам Духовни, е евреин, публицист и драматург а майка му, Маргарет, е шотландка, преподавател в училище в бедните предградия на Манхатън. Дейвид завършва престижната гимназия "Колегиат" в Ню Йорк, след което продължава образованието си в Принстънския университет, където получава бакалавърска степен по английска литература. По-късно завършва магистратурата в Йейлския университет, където започва и докторска дисертация, която обаче не завършва. Родителите на Дейвид се развеждат, когато той е на 11 години.
Духовни започва актьорската си кариера с малки роли в телевизионни сериали и филми. Пробивът му идва през 1993 г., когато е избран за ролята на агент Фокс Мълдър в "Досиетата Х". Сериалът бързо се превръща в културен феномен, а Духовни и екранната му партньорка Джилиан Андерсън стават световноизвестни. През 2007 г. започва да играе Ханк Муди в "Californication''. И двете роли му носят заслужен ''Златен глобус'' за най-добър актьор.
''Винаги съм вярвал, че истината е някъде там'', казва Духовни за ролята си в ''Досиетата Х'', който има 11 успешни сезона, включително два игрални филми - ''Досиетата Х'' и ''Досиетата Х: Искам да повярвам''. "Ролята ми дава възможност да изследвам мистериите на живота и да се потопя в света, който е едновременно страшен и завладяващ.''
Дейвид Духовни е известен не само с актьорските си умения, но и с личния си живот, който често е бил обект на медийно внимание. През 1997 г. се жени за актрисата Теа Леони, с която има две деца - дъщеря Маделин и син Кид. Двойката се разделя през 2008 г., но остава в добри отношения заради децата си.
''Семейството винаги е било на първо място за мен. Въпреки трудностите, които сме преживели, винаги сме се стремили да запазим добри отношения заради децата", споделя Духовни.
Освен актьор, Дейвид е и талантлив музикант и писател. През 2015 г. издава дебютния си албум "Hell or Highwater", последван от още два албума. Музиката му е вдъхновена от рок и фолк жанровете и е добре приета от критиците.
''Чрез музиката мога да изразя себе си по различен начин. Тя ми дава свобода и се свързвам с хората по уникален начин.''
Духовни също така е автор на няколко романа: "Holy Cow" и "Bucky F*cking Dent", които са получили положителни отзиви за своята оригиналност и хумористичен стил на писане.
Известен не само с актьорските си постижения, но и със своя хуманен подход към живота, Дейвид Духовни често участва в благотворителни кампании и инициативи за подпомагане на нуждаещите се. Той винаги е подчертавал важността на емпатията и солидарността в днешния свят.
''Хората казват, че светът постоянно се променя, но човешката природа остава същата. Мисля, че това, което в действителност се променя, е размерът на мобилните ни телефони.''
''Загубих невинността си на четиринадесет. И до сега, къде ли не я търся и все не мога да я намеря.''
''Чувствата идват и си отиват, освен ако не ги чувствате. Тогава те остават и нараняват, и стават крушовидни и странни.''
''Едно животно може да убие, за да живее, но животното никога не живее за да убива.''
''Вярвам в съществуването на демони, но си мисля, че те нищо не разбират от човешкия живот и затова постоянно нападат тези, които не заслужават това.''
''Не мрази. Да мразиш е като отрова, която приготвяш за своя враг, за да я преглътнеш ти.''
