20 въпроса с Константин Кацаров

Днешният ни гост определя себе си като автор на истории, защото обича да ги разказва.
Истината е, че Константин Кацаров е писател и то от тези, които трудно можеш да побереш в рамка и е по-добре да не опитваш.
Негово дело са книгите: "Дрибъл"; "Мутра"; "Мутра" Аудио, която е и първият български аудио роман, с гласовете на актьорите Христо Шопов и покойния Джоко Росич; "Какавида" - писана в съавторство с Надежда Йорданова; "Пепел"; "Паралел"; "Аз лъжецът", писана съвместно с Рени Камберова; "Тиня и чест"; а последната му книга, която е в джобен формат, носи името "Мартин".

Това, което не може да изрази с думи, гостът ни днес изразява с музика. Преди 22 години заедно със Стойо Попов създават РЕНЕГАТ, в която рок група със своя отличителен тембър и характерен стил - Константин е вокалист.

 

Светът щеше да бъде по-добро място ако - Светът е идеален. Според мен. Неудобно ми е да търся недостатъци в Създателя.

Най-често казвам "не" - Най-често отказвам на жени. Шегувам се. Само на нахалните.

Песента, която кара душата ми да танцува - Не съм моногамен. Музикално. Много песни възбуждат сетивата ми. Не обичам да танцувам. Не ми отива.

Един мъж не може без - Мъж, а не човек, нали? Не мога без храна. Без всичко друго съм пробвал. Издръжлив съм. Иначе мога да отговоря и по-лигаво.

Разхвърляни дрехи или разхвърляни мисли - Ненавиждам разхвърляни дрехи. Мислите ми никога не са били подредени.

Обещанието, което не успях да спазя е - Нарушил съм всичките си обещания. Правя всичко възможно да се поправя. Не знам дали в този си живот ще се превърна в съвършен.

Любовта на мъжа, казват запознати, минавала през стомаха. От къде минава любовта на жената? - Изтъркана приказка. Тази за мъжа. Толкова са и запознати. На жената минава през секса. Казвам го, защото наистина съм запознат.

Най-близките хора ме наричат - Не мога да ви кажа. Не сме си толкова близки.

Хората, които не обичат кучета, са - Хората страдат от различни заболявания. Повечето са психични.

Как би прекъснал неловко мълчание? 

Няма нищо по-очарователно от неловкото мълчание. Значи и двамата мислим за едно и също нещо...

Моята дефиниция за сродна душа - Сродната душа е временно природно явление. Ще ми се да не е така. Работя по случая... Само жена може да ми бъде сродна душа. Ако след секс има какво да си кажем, нищо чудно да е тя.

Последният път, когато плаках - На финала на новата ми книга. Едва тогава разбрах, че съм много добър разказвач.

В хората забелязвам първо - Забелязвам това, че съм ги забелязал. Обикновено ги подминавам. Сноб съм. Първо се впечатлявам от външния вид и аромата. Намеквам за жени. Липсата на грамотност обаче, може да убие на място първите ми две добри впечатления.

Много ценя в приятелството да има - 

Нямам много приятели. Трима са. Изключвам животните и жените. Много съм претенциозен. Ако човекът срещу мен е моя противоположност, значи става за приятел.

Давам втори шансове, защото - Нямам проблем с това. Понякога забравям, че са ме прекарали. Вероятно съм мекушав. Знам, че съм най-големият си враг. Заради това избягвам хората. Така не ми се налага да им прощавам. Колкото по-малко си прощаваме, по-малко ще грешим.

Никога повече не бих опитал -  От всичко бих опитал отново. Все още нищо не е ме е отблъснало до такава степен. Широко скроен съм.

Най-вредният ми навик е - Писането. То ме убива. Разказва ми играта. Съсипва живота ми.

Думата, която искрено ме дразни - Сричката „аз“. Ненавиждам я! „По принцип“, „мисля, че“, „ако трябва да бъда честен“...

Избирам да -  Да продължа в същия дух. Знам, че съм уникален. Любопитно ми е, докъде ще стигна. 

Нещото, за което съм благодарен - Благодаря, че ми обърнахте толкова внимание!