Цветно ⁸¹⁴⁸

- Лени, скъпа, защо не ме събуди?

Неусетно беше станало 9 и Петко се размърда. 

- Нали щяхме да хапнем набързо и да отпрашим с колата на някъде? Пак си се размечтала и си забравила, че времето не спира на едно място, като теб. Ех, че си и ти!

Животът е продължаващо събитие, което е винаги с нас, но ние не винаги сме с него. Къде сме тогава?

Мисля, че ако силно искаш нещо, просто трябва да го направиш. Че трябва да се радваш на всеки ден, защото не знаеш какво ще се случи по-късно. Вярно, звучи клиширано, но е истина. Някога бях детегледачка в Лондон и често излизахме да вечеряме в някой кръчма. Добре си спомням, че в даден момент имах само един чифт обувки с дупки на подметките. Нямах пари да ги занеса на обущар. По-точно казано, имах избор между нови подметки на обувките и поредната мила вечер с приятели. И избирах второто.

ЖИВЕЙ, когато имаш всичко или от всичко си лишен и късаш думите на срички, за да не паднеш в техен плен! ЖИВЕЙ, когато от тревата орониш първата роса и търсиш в утрото приятел на детските си небеса!

Какво търси жената в мъжа, оригинален списък (възраст 22): 1. Красив; 2. Очарователен; 3. Финансово обезпечен; 4. Внимателен слушател; 5. Духовит; 6. В добра форма; 7. Стилно облечен; 8. С вкус към красивите неща; 9. Пълен с приятни изненади; 10. Романтичен любовник.

Сър Филип Антъни Хопкинс е роден през 1937 г. в град Порт Толбът, Уелс. Големият пробив идва през 1965 г., когато е приет в Националния театър в Лондон, чийто директор тогава е Лорънс Оливие.

Всички обичаме историите. И всички имаме свои такива. Много често смятаме, че точно на нас се случват най-ужасните неща и че чуждият живот е много по-лесен и добре устроен. В такива моменти трябва да се сещаме, че всички си мислят така.

Събота си сложи дългата шарена рокля с цветни мъниста, нахлупи сламената шапка, закрепи на багажника на колелото си плетената кошница за пикник и тръгна след нежното ухание на розов изгрев, останало по невидимите стъпки на утрото.

През XV век в едно малко селце до Нюрнберг живеело семейство с осемнадесет деца. Да, осемнадесет! За да осигури храна на семейството, бащата, златар по професия, бил принуден да работи по 18 часа на ден. Въпреки безнадеждното положение на семейството, две от момчетата му имали мечта. И двамата искали да развиват таланта си за рисуване, но знаели, че баща им никога няма да може да си позволи да ги изпрати в Нюрнберг, за да учат изкуство в академията.

Имало едно време един много богат човек. Имал фирма, пари, семейство и всичко, което поискал. Но един ден всичко се преобърнало. Започнал да се кара с жена си, работата във фирмата не вървяла, започнал да губи пари. Решил да сложи край на живота си. Взел едно въже и тръгнал към гората да се беси. Стигнал до едно дърво и вързал въжето на един клон, тръгнал да се беси, но в това време дошъл един овчар. "Защо ще се бесиш?" – попитал го овчаря.

Никога не забравяй това, че живееш не е твоя собствена идея и това, че дишаш не е твое решение. Никога не забравяй това, че живееш е Нечия идея и това, че дишаш е Неговият подарък за теб. Никога не забравяй, че никой не мисли, и не чувства, и не действа така, както ти, и никой не се усмихва така, както само ти умееш.

Ако владееш се, когато всички, треперят, а наричат теб страхлив. Ако на своето сърце едничко се довериш, но бъдеш предпазлив. Ако изчакваш, без да се отчайваш, наклеветен — не сееш клевети, или намразен — злоба не спотайваш, но… ни премъдър, ни пресвят си ти.