Цветно ⁸¹⁴⁸

Понякога разсъждавам и пиша. Друг път само пиша. Това е от вторите моменти. Иска ми се да ви кажа нещо за трансформациите. Но не знам какво. Като човек, който е преживял развода на родителите си. Собствения си "развод", смъртта на майка си, проблемни връзки и смяна на кариерата. На 25.

Отваряш гардероба – пълен. Стомахът – сит. А душата? Душата – празна. Излизаш с новите си скъпи дрехи, за да се покажеш пред хората. Сядаш някъде и пиеш ароматно виенско кафе. Всичко, което е на показ пред другите е лукс. А душата? Тя не се вижда, затова е гнила. Мирише!

На кинескопа на телефона ми се вее едно писмо сякаш вятъра го духа.

- Кой си ти? - попита го Дяволът...- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!

"Четящият човек извършва една невидима работа по вкуса. А човекът с вкус по-трудно става подлец, най-малкото защото е некрасиво. Четящият човек е красив." - Георги Господинов

Наскоро водих един тренинг. Казваше се "Сбъдване на мечти на Новолуние - Привличане на мечтания партньор". След една от практиките правихме медитация и писахме желания - както се прави на всяко Новолуние. Докато четохме желанията, открих, че част от хората не правят разлика между "партньор" и "половинка". 

Ако Мавриций те посрещне с дъга, още по-силно е усещането за присъствие в чисто пространство между земята и небето. Дъга на острова може да се види често - над планините и захарните плантации, над рибарските лодки и храмовете. Мигновено я приемаш като символ на надеждата, не като обикновено природно явление. А надеждата е, че зелената педя земя в Индийския океан източно от Мадагаскар ще си остане специална.

За какво живеем? Питали ли сте се някога този въпрос? Сигурен съм, че сте. Всеки си го е задавал. И няма еднозначен отговор. Заради хората, които обичаме. Да това е хубав отговор. За всичко, в което вярваме. Да, и това е правилен отговор. 

Представяме ви 15 интересни мисли за късмета, в който някои хора вярват безусловно, а други - смятат просто за случайност.

Още ли ви се струва нереалистично, когато някой ви говори за сродни души? Вероятно да, но тези, които познават близостта на една личност с друга, знаят, че тя наистина съществува.  

Зима. Детска градина. Следобед. Децата се подготвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат при обличането. Четиригодишният Ради нещо се бави с обувките и една от лелките идва на помощ. Високите обувки на хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два номера по-малки, но накрая, потънала в пот жената се справя, само за да чуе: Ама те са на обратно…!

През февруари 1916 година, в най-големия разгара на Първата световна война в Петербург на научна конференция прозвучали думите: "Безсмъртието на човешката личност е научен проблем!" Тези думи произнася академик Владимир Михайлович Бехтерев. И добавил: "Смърт няма, господа! Смърт няма! Това може да бъде доказано. И може да се докаже строго логично. Човешката личност е безсмъртна!"