Цветно ⁸¹⁴⁸

Всеки намира някой, с когото тръпката и химията помежду им е толкова силна и привличаща, че започва да мечтае как ще са заедно завинаги, как ще се оженят и гледа как ще изглеждат децата им в бебе генераторите.

Една лятна вечер пътувах от Плевен с влака. В нашето купе влезе едно момче, което никога няма да забравя. Той беше с руса коса, синьо-зелени очи, най-вероятно с две-три години по-малък от мен, със сребърна обеца на лявото ухо.

Когато не откриваш ясна причина за любовта си към някого, означава, че наистина го обичаш... Често пъти обичаш хора, които изпълняват капризите ти, които са като теб. Чувстваш се сигурен с тях. Да обичаш хората, които са като теб, всъщност е лесно. Трудното е да обичаш хора, които не приличат на теб, които не изпълняват всяко твое желание. Трудното е да обичаш някого не защото те прави щастлив, а просто защото съществува, защото не прилича на никого другиго, защото си е такъв, какъвто е...

Единственият проблем с тъгата, отчаянието, гневът, безнадеждността, тревогата, силната болка, нещастието е, че искаш да се отървеш от тях. Това е единствената пречка.

Непременно се ожени — ако вземеш добра жена ще си щастлив; ако вземеш лоша — ще станеш философ.

В днешно време има безброй информация, учения, книги, семинари на тази тема и въпреки това често оставаме с усещането "Правя всичко, както са ме научили, но някъде нещо не се получава, не съм щастлива/удовлетворена; сама съм; още не усещам този прилив на енергия за който “всички” говорят. Къде греша? Какво изпускам?"

Прелиствайки отново "Цитаделата" на Кронин се замислих върху нещата, които трябва да изживеем, за да достигнем някакво ниво на зрялост. И четейки за младостта на другите, си спомняме нашата собствена, докато един ден не стигнем до тъжното заключение, че светът около нас е станал прекалено натоварен, сив и безинтересен.

Само при споменаването на думата "хипноза", хората често имат предвид нещо почти свръхестествено. Изпадат в ужас - о, не, не на мен! Ще ме накараш да си кажа всичките тайни. Да, отговарям, случва се често нещо необичайно, а то е влизане в твоя вътрешен свят, намиране на отговорите на всичките ти въпроси; докосване, прегръщане и даване на любов на вътрешното ти дете. А погледите продължават да гледат в недоумение.

Предопределена ли е съдбата на човек? Кой управлява съдбата ни? Има ли място, където е записано какво ще ни се случи? Има ли "богоизбрани" хора, които ги чака по-специална съдба? Има ли карма, която трябва да изкупим? Всеки има свой път, свои уроци, които трябва да научи тук, на земята.

"Така нареченият резултат, всъщност е само начало." - Ралф Уолдо Емерсън

Понякога ми се иска да бъда мъж! Да бъда мъж, за да обичам жена. Не, не ме привличат жените, привлича ме именно силата на влюбения мъж. Обичам да събирам влюбени мъжки погледи, интересно ми е, затова навсякъде ги търся – по улиците, по заведенията, даже във филмите и книгите, остават като картини в моето въображение. 

Тази година мобилната книжарница за съвременна българска литература "Думи на 4 гуми" гостува на фестивала "София диша".