Цветно ⁸¹⁴⁸

Пирамидата на потребностите е йерархична система на потребностите на човека, съставена от американския психолог Ейбрахам Маслоу. Тази система е представена от Маслоу за първи път през 1943 г. в статията "Теория на човешката мотивация", а по-късно е разширена в книгата му "Toward a Psychology of Being".

Аз съм онази. Онази, която се смее. Онази, която танцува. Онази, която винаги има какво да каже, но понякога предпочита да замълчи. Онази, която понякога е тиха и кротка, а друг път е ураган и буря.

За да се сведе до минимум негативното въздействие на стресовите ситуации върху здравето ни, астролози и психолози са разработили специални препоръки, в които си струва човек да се вслуша.

Понякога ще те боли ужасно. Ще търсиш отговорите с години и ще съсипваш дните си с въпроси, ще се опитваш да откриеш в себе си проблема. Ще мислиш, че ти има нещо, че цялата вина е само твоя, че хората са си съвсем наред.

Най-трудно е, когато дойде нощта. Когато вече е късно, за да звъннеш на някой, с който да си побъбриш, само за да не мислиш.

Няма грозни жени! Има бедни жени. За пръв път чух това изказване в гимназията от учителката ми по български език З.А.. Тя е около 70-годишна, но винаги добре изглеждаща и с усет към стилното и красивото, дори на тази възраст. Винаги много лек и едва забележим грим.

"Умрях и в отвъдното не видях жив човек." Не съм сигурен дали това е нечия чужда сентенция, прочетена или чута някъде, но ако е моя, то много се гордея с нея.

Кое е общото между фондовете на Европейския съюз и НЛО? Непрекъснато за тях чуваш, а никога не си ги виждал.

Всички сме свикнали да гледаме перфектни снимки, но на всеки е ясно, че зад един такъв кадър стоят часове обработка с "Фотошоп" или с други програми.

Във Вселената не съществува такова нещо като грешка. Напълно невъзможно е. Колкото повече опознаваме и изучаваме света, толкова повече се убеждаваме, че функционира напълно перфектно.

Бавно и тихо студът пропълзя в селото. Плъзна се по тревата оставяйки бялата следа на сланата, прегърна есенните цветя за последно и се промъкна през стените на остарелите къщи.

Напоследък непрекъснато се сблъсквам с хора, сложили своите розови очила, и толкова забравили в каква реалност живеем, че чак ми изглеждат някак глупаво на този фон. И не, не мисля, че има нещо лошо в това, по-скоро лошото е, когато те се опитват да налагат своето "позитивно" мислене на всички около тях и да лепват етикети "негативен" на хора, които не мислят по техния начин.