Здравей, септември мой, гримиран като май - Стефан Цанев

Здравей, септември мой,
гримиран като май!

Лекарствата се правят от отрова.
Измислица е всеки рай.

И въпреки това – напред към рая!
Простете ми, приятели,
и ти, народ.

Обръгна ми от реализъм – не желая,
не искам да живея
делничния ви живот!

От сметки и проекти
до гуша съм преситен.

За трезвите ви щастия не давам грош.

Сто пъти по-боли,
но предпочитам
да ме заколят с бутафорен нож.

Скопихме се от истински омрази.
Копаем си реален гроб.
Без мен!

Аз тръгвам към онази
измислена,
безсмислена
и слисваща любов.

Актриси, ето ме. Качете ме на сцената.
И нека публиката се тресе от смях.

Но колко
в сетния си час ще кажат като мене:
''Обичах – следователно живях!"

Автор: Стефан Цанев