Захвърлих романа си

Захвърлих романа си

недопрочетен

таксита минаваха

таванът протече

строшиха се чашите

разля се и виното

защо да се плаша

хвърли ме в миналото

денят си се случваше

така както знае

кварталните кучета

продължиха да лаят

кварталните драми

си прекипяха

една не остана

без питане "грях ли е"

за себе си слушах

хиляда истории

все още е недопушена

тъгата на двора

романът-захвърлен,

да няма свидетел

любовта е зад ъгъла

между няколко стиха

в отсрещната пряка

и идва по тихото

когато не чакам

на две стъпки само

между етажите

почти я измамих да се покаже

...

любовта е мъжът, който живее отсреща

любовта е в трамвая, с който пътувам

ще спра да живея, ще спра да усещам,

спра ли да вярвам, че ти съществуваш.