За Живота като таралеж и Таралежът като живот. Или каквото повикало, такова се обадило

Въобразявайки си, че животът е толкова труден и тежък, забравяме да му се радваме. Дори да признаем, че негово величество Животът всъщност е един таралеж в гащите, нека все пак се замислим, че всичко ще свърши и че това, за което в момента се притесняваме, е всъщност напълно безсмислено.

Разсъждавайки върху това, таралежът - да, онзи в гащите ни, започва да изглежда много по-малък, дори незабележим и малко по-симпатичен. "Е как така симпатичен", ще си кажете вие?! Ами да, точно така, той има бодли, но може и да не ги наостря срещу нас.

И точно в това е философията – няма значение дали ти харесват таралежите или не, дали ги намираш за сладки или не, дали би се привързал към тях или ги считаш за един плъх с игли, защото таралежът си е таралеж и той има игли, но от нас зависи дали те ще бъдат използвани или не.

Понякога можем да подходим към таралежа с любов, с доверие, с желанието просто да му направим добро, да се погрижим за него, а след това да си направим няколко снимки, да се позабавляваме, все пак.

Има и друг вариант. Виждате вие един таралеж и се плашите, но естествено няма да си признаете, защото вие си усещате, че таралежът е страшен, но другите ще ви се изсмеят. Ще започнете да го обиждате, да се оплаквате от него, да го попсувате малко, да си въобразявате какво ли може да ви направи сега този таралеж… Е, като погледнем двете ситуации, в коя виждате бодлите и в коя те си остават прибрани?

Вярвам, че всичко зависи от нас. Дори когато нещата ни изглеждат трудни, ние избираме дали да се отнесем с любов или със страх към таралежа, а според нашата реакция, той ще ни се отплати подобаващо.

Да не забравяме, че в крайна сметка това е само един таралеж и винаги можем да изберем да му се радваме и наслаждаваме вместо да си представяме каква би била болката, която може да ни причини. Ако се страхуваме, живеем ли въобще, а ако не живеем, какво въобще правим? Стоим в един балон и не сме нито свободни, нито щастливи. Стоим и чакаме, чакаме, чакаме…

И какво чакаме? Някой да спука балона? Е, дано го направят по-бързо, за да се осъзнаем и да излезем от този омагьосан кръг! А може би таралежът ще го спука, нали все пак има бодли! Той явно в крайна сметка не е толкова лош тогава, нали?