За хората във влака

Разбирам удобството от колата - ставаш, когато искаш и тръгваш. Пие ти се кафе - спираш, пиеш, пушиш цигара и си взимаш едни солети за изпът. Обаче ти тези солети можеш и във влака да ги хрупаш, кафе можеш да си вземеш за изпът. Да, цигара не можеш да запалиш, но те и без това са вредни.

Обаче във влака винаги е интересно. Дали ще си с компания и цялото купе ще е ваше, защото осем човека в една кола, просто няма как, или ще си сам и ще ставаш свидетел на хорския живот. Всяко пътуване е различно и всички хора, които ще срещнеш.

Имаше двама доста възрастни мъже, които мрънкаха за политиците, за тока, за парното, за водата, "а на времето какво беше". Едно момиче веднъж разпитваше баба и дядо, на съседната седалка, как са се запознали. Искрицата, блястяща в очите на стареца, когато разказваше, ти топли сърцето.

Един младеж се извиняваше стотици пъти по телефона на някоя девойка. И тъжни истории носят влаковете. Едно момиче плачеше и говореше по телефона през целия път. Връщаше се от погребенение, нейн много близък човек, сам сложил края на житейския си път, беше съсипана. Едно мъниче с къдрави руси коси разпитваше баща си "защо мама не живее вече с нас", как да обясниш на дете за развода.

С един се запознах от чиста скука - празно купе и двама непознати седнали в двата му края. Учи право някъде в София, прибираше се да види сестра му, която по принцип живеела в чужбина. Веднъж трима ме викаха да играя карти с тях "защото най-трудно е да намериш втори за секс и четвърти за белот". Бяха тръгнали за Букурещ, концерт на "Металика" ги очаквал, цяла година събирали да идат.

Любимата ми история от влака е за едно момче, носеше букет, отиваше да се види с приятелката си. Сега живеели на 225 км, но щяла да се мести и наесен да са заедно. Слезе преди мен, дълго се оглежда на перона и после се затича. Уви влакът тръгна и не успях да видя кулминацията. С една малка принцеса играхме на игра, чието име ми обягва, но много пляскахме с ръце. С кондуктора на един нощен влак играхме сантасе.

Заслужава си неудобството, защото понякога си е неудобно. Например да пътуваш до София в неделя, особено пък след празници. Влакът е пълен с далеч повече хора, отколкото си мислиш, че може да побере, а фактът, че си дал петдесет стотинки повече за запаено място, никой не го интересува, сърдитият чичко просто няма да стане. Ще се размрънка и ще се опита да ти развали настроението.

Обаче да пътуваш четири часа прав далеч не е толкова зле. Да, има бабки дето мрънкат да затвориш прозореца, от който си показал главата си, за да видиш как се чувстват кучетата, но пък това е прекрасна причина да започнеш разговор с момичето, което завърта очи с въздишка.

И да, шансът да си разлееш кафето от трусовете и фактът, че не можеш да запалиш цигара, но пък срещаш толкова много хора, чуваш толкова много истории. Понякога дори сам си ги измисляш, като онзи пияния, дето полицията го свали.

Отдели малко повече време, преглътни неудобството, пътуването е важно, а не къде ще стигнеш. Качи се на влака - заслужава си.