Йога е книга наръчник за играта, наречена живот

Беллур Кришнамачар Съндарараджа Айенгар (1918–2014), познат още като Б. К. С. Айенгар е едно от най-големите имена в света на йога. Представяме ви откъс от книгата му "Светлина върху живота".

Началото

Когато преди половин век тръгнах от Индия за Европа и Америка, публиката гледаше с отворена уста демонстрациите на пози от йогасана, виждайки в тях някаква екзотична форма на циркова акробатика.

Същите тези асани днес се изпълняват от милиони хора по света, а физическите и терапевтични ползи от тях са широко известни. Самò по себе си това е изключителна трансформация, както и това, че йога запали огън в сърцата на извънредно много хора.

Повечето от нас се сблъскват с трудности и неволи, мнозина търпят физическа и емоционална болка, стрес, тъга, самота и тревожност.

Макар и да разглеждаме тези неща като проблеми, породени от съвременния начин на живот, трудностите и предизвикателствата в човешкия живот винаги са били едни и същи – да си вадиш хляба, да отгледаш семейство, да намираш смисъл и цел в живота.

Такива са били и винаги ще останат предизвикателствата пред човека. Като животни, ние вървим по земята. Като носители на божественост, се реем сред звездите.

Като човешки същества, сме хванати по средата, опитвайки се да разрешим парадокса на това как едновременно да извървим земния си път и да се стремим към нещо по-постоянно и по-дълбоко.

Мнозина търсят тази висша истина в небесата, но тя се намира много по-близо от облаците. Тя е в самите нас и може да бъде открита от всеки, тръгнал по Пътя към себе си.

Повечето хора искат едно и също

Те искат просто да са физически и душевно здрави, да се радват на разбирателство и мъдрост, мир и свобода. Често се разкъсваме от дилеми в тези основни човешки търсения, защото биваме дърпани в различни посоки от нерядко противоречивите нужди на човешкия живот.

Според разбиранията на мъдреците йога е създадена за удовлетворяване на тези човешки търсения по един комплексен начин, в една неразривна цялост. Нейната цел не е нищо по-малко от достигане на едно неразрушимо единство; единство в нас самите и вследствие на това – единство с всичко отвъд нас.

Да бъдем хармоничен микрокосмос в макрокосмоса на Вселената. Единството, онова, което често наричаме интеграция или обединяване, е основа на целостта, вътрешния мир и висшата свобода.

Йога ни позволява да преоткрием усещането за цялост

Йога ни позволява да преоткрием усещането за цялост в собствения си живот, така че да нямаме чувството, че непрекъснато се опитваме да събираме и залепваме счупени парчета.

Йога дава възможност да намерим вътрешен мир, който не бива нарушаван и размътван от безкрайните сътресения и борби в живота. Йога ни позволява да открием нов вид свобода, за който дори не сме подозирали, че съществува.

За един йогин свободата означава да не бъдеш разклащан от амбивалентността на живота, от неговите възходи и падения, неговите удоволствия и страдания.

Свободата значи уравновесеност и разбирането, че в крайна сметка в нас съществува един вътрешен безметежен център, който никога не губи връзката с неизменната и вечна безкрайност.

Както неведнъж съм казвал, всеки може да поеме по Пътя към себе си. Самият живот търси удовлетворение така, както растенията се нуждаят от слънчева светлина.

Вселената не е създала Живота с надежда, че неуспехът на мнозинството ще подчертае успеха на неколцина. Поне в духовен план ние живеем в демокрация, общество с равни възможности.

Йога няма за цел да бъде религия или догма

Йога няма за цел да бъде религия или догма за която и да било култура. Макар и да е намерила почва в Индия, тя е замислена като универсално поприще, път, отворен за всички, независимо от това къде си се родил и изучил.

Преди около 2500 години Патанджали използва термина сарвабхаума – универсален. Ние всички сме човешки същества, но са ни учили да се възприемаме или като западняци, или като хора от Изтока.

Ако ни оставеха на мира, щяхме просто да сме индивидуални човешки същества, а не африканци, индийци, европейци или американци. Тъй като съм роден в Индия, аз неизбежно съм развил определени индийски особености, които съм възприел от културата на родната си страна.

Това важи за всички ни. Няма разлика в душата – това, което наричам "Виждащия". Различията идват само от "облеклото" на виждащия – идеите, които имаме за себе си и които носим подобно на облекло.

Разкъсайте ги. Не ги подхранвайте с разногласия. На това ни учи йога. Когато вие и аз се срещнем, ние забравяме кои сме, към каква култура и класа принадлежим. Не се делим, говорим си ум с ум и душа с душа. В най-изконните си нужди ние не сме различни. Всички сме човеци.

Да се научим да отговаряме на сътресенията в живота

Йога признава, че начинът, по който работят телата и умовете ни, е претърпял твърде малко промени през хилядолетията. Начинът, по който функционираме вътрешно, не зависи нито от времето, нито от мястото.

В начина, по който функционира умът ни и по който се отнасяме едни към други, прозират вътрешни напрежения подобно на геоложки разломи, които винаги ще водят до проблеми в личен или колективен план, в случай че ги ги пренебрегваме дълго време.

Следователно целият тласък на философското и научното търсене в йога е да изследва естеството на битието с оглед на това да се научим да отговаряме на сътресенията в живота без излишни трепети и тревоги.

Йога не разглежда отрицателните качества като неизкореним грях

Йога не разглежда алчността, насилието, леността, излишеството, гордостта, похотта и страха като неизкореними форми на първородния грях, който едва ли не съществува, за да опропасти щастието ни, или пък служи като основа за нашето щастие.

Те се разглеждат като естествени, макар и нежелани проявления на човешкия нрав, като препятствия, които трябва да бъдат преодолявани, а не потискани или отричани.

Нашите несъвършени механизми на възприятие и мислене не са причина за печал (дори и да ни носят печал), а възможност да еволюираме, възможност за вътрешна еволюция на съзнанието, която също ще направи възможни и устойчиви нашите стремления към т.нар. личен успех и глобален напредък.

Йога е книга наръчник за играта, наречена живот

Йога е книга наръчник за играта, наречена живот, но в нея никой не трябва да губи. Това е трудна игра, изискваща много труд. Тя изисква готовност да мислите самостоятелно, да се наблюдавате и коригирате и да преодолявате епизодичните поражения.

Тя изисква честност, старателност и постоянство, а най-вече любов в сърцето. Ако искате да разберете какво означава да си човешко същество, поставено между земята и небето, ако ви е интересно да знаете откъде сте дошли и докъде можете да стигнете, ако искате щастие и копнеете за свобода, значи вече сте направили първите крачки по Пътя към себе си.

Правилата на природата не могат да бъдат заобикаляни

Правилата на природата не могат да бъдат заобикаляни. Те са безлични и неумолими. Но ние си играем с тях.

Поемайки предизвикателството на природата и влизайки в играта, ни се озоваваме на едно брулено от вятъра и вълнуващо пътешествие, което ще донесе ползи, съизмерими с времето и усилията, които влагаме в него: от най-малката – да можем сами да си връзваме обувките, когато сме на осемдесет – до най-голямата или възможността да вкусим от същността на самия живот.

Повечето хора, които започнат да практикуват йогасана, позите на йога, го правят от практически и често физически подбуди. Това може да е заради някой медицински проблем като болки в кръста, спортна травма, високо кръвно налягане или артрит.

Или може да е резултат от по-общо съображение, свързано с постигане на по-добър начин на живот или справяне със стреса, проб­леми с теглото или зависимости.

Много малко са хората, които започват да се занимават с йога, защото вярват, че това е начин за постигане на духовно просветление, а мнозина дори са скептично настроени към цялата идея за духовно себеосъществяване.

Всъщност това е за добро, тъй като подсказва, че повечето, които идват на йога, са практични хора, с практични проблеми и цели – хора, които са стъпили здраво на земята по отношение на начина и средствата на живот, хора с разум.

Когато започнах да се занимавам с йога, аз също не осъзнавах по-висшите измерения на учението. И аз търсех нейните физически ползи и те се оказаха истинско спасение в моя живот.

Като казвам, че йога спаси живота ми, ни най-малко не преувеличавам. Йога ми даде ново раждане, оздравяване от болестите и укрепване след слабостта.