Втори шанс? Не, благодаря!
Защо?
Нека се опитам да обясня... ами просто няма смисъл.
Позволете ми да изложа моите причини защо НЕ, а пък вие ако резонирате – приложете :)
1. Ако сте с човек, който допусне да стигнете до раздяла, разбирайте - не уважава чувствата, времето и енергията, които влагате или просто не ги споделя, ами по-добре за ВАС е да бъде окончателно, иначе се обричате на агонията "ама", "ако", "ти"...
2. Което има да се случи, просто се случва. Щом не се е получило и се стигне до раздяла, бъдете честни със себе си: и вие не вярвате, че ще се получи наистина! Затворете страницата и сложете Точка.
3. Един човек не ви ли е оценил от първия път, защо мислите, че ще го направи от втория? Защото вече ви е изгубил? А, да - една от най-големите самозаблуди на нашето съвремие... Хората не се променят от денс за утре. Може би след години раздяла, да се случи чудо, но за няколко дни или седмици – едва ли, нека бъдем реалисти!
4. Уви, за добро или за лошо въпросното ни съвремие е такова, че имаме право на избор... ежесекундно... Ако вие не сте "първият му/й избор", защо да се занимавате изобщо? Ако някой провокира у вас негативни емоции, вместо позитивни, защо да го търпите? Ако нещо не се е получило, защо да му давате повторен шанс? За поредните шансове изобщо не говорим – това си е жив мазохизъм!
5. Казват, че "както тръгнат нещата в началото, така си и продължават"... Ами тогава как да продължат, ако приключат, още преди да са започнали, питам аз? Попитайте и себе си, просто ей така - профилактично :)
6. В крайна сметка, всичко опира до едно единствено нещо: страха от самота. Факт. Замислете се, когато искате да дадете втори шанс - дали го правите, защото наистина обичате човека, или просто се страхувате да останете сами. Каквото и да решите: правете го С Любов, не от страх!
7. Относно любовта... Ако наистина обичате някого, това не означава да продължите да бъдете с него. Понякога просто не се получава. Бъдете гъвкави. Опитът е това, което има значение и ви помага да правите все по-благоприятни за вас самите избори.
8. Дори и "да няма утре", не искате ли ДНЕС да бъдете в компанията на някого, който ви оценява навреме? Който още в началото "вижда" и "усеща", т.е показва с действия, че вие си заслуважате за него/нея? Отговорът на тези въпроси показва собствената ви самооценка.
9. Неее, оставете надеждата! Включвайте я само когато усещате, че има баланс на даване и получаване. И когато самият човек изявява желание, т.е. подлплътено задължително с действие, да се промени и то заради себе си, не заради вас...
10. И най-съществената причина - всеки заслужава най-доброто и ако не го получава от настоящето място или конкретния човек, има правото да го потърси другаде. Животът е твърде кратък да си губите времето, да се борите, доказвате, опитвате, мъчите и т.н... Просто се усмихнете и кажете без обяснения "Втори шанс? Не, благодаря!"
Илюстрация: troublemarriage.com
