Вместо да критикувате другите, усъвършенствайте себе си

Обичаме да бъдем съдници. Може би, защото това ни кара да се чувстваме по-важни или по-добри, сравнявайки се с другите. Ето откъде идва и цялата тази нужда да критикуваме - не го правим, за да се възмущаваме на някого, а за да изтъкнем себе си и по този начин да погалим егото си.

Всъщност истински успелите рядко съдят другите. Така е, защото те знаят колко много трябва да се бори човек още от първата най-малка крачка, започвайки от самия себе си и простото си ежедневие, за да стигне там, където е сега. Те наистина разбират защо понякога хората постъпват нелогично.

Това, което в нашите очи се чете като глупава грешка, в съзнанието на този, който я извършва, може да бъде единствената опция. В тежки моменти чувствата ни диктуват накъде да поемем, а те не винаги могат да бъдат обяснени. Не трябва да забравяме, че никога не знаем цялата истина дори и за най-близките си.

Всеки път, когато започнете да съдите някого, се опитайте да се вгледате и в себе си и се запитайте защо тази негова черта толкова силно ви вълнува. Ще видите, че зад нея се крие ваша собствена липса или слабост в характера. Помислете дали не искате всъщност точно това, което критикувате.

Може би обвинявайки другите, търсите одобрение за себе си, опитвайки се да прикриете нуждата от промяна. Ние хората най-често отчаяно критикуваме, за да се почувстваме по-самоуверени и да се осмелим да поискаме сметка от живота, задето още не ни е дал това, което заслужаваме.

Дразните се на нечия лежерност и прекомерно спокойствие? А за какво ви е да бъдете толкова стриктни и тревожни, може би е нужно да се разчупите малко и да промените правилата, които ви ограничават. Точно поради това съзнанието ви бурно отблъсква тази чужда черта - то се опитва да защити правотата си, за да прикрие недостатъците.

Ако сме се насочили към собствено усъвършенстване, няма да ни остава време да наблюдаваме чуждото падение. Е, понякога напълно естествено и това ще ни се случва, но нека дори тогава изберем да се научим и обогатим, защото в противен случай тези, които съдим днес, още утре ще ни надминат!