Усещане за Писател

Срещнах го, случайно - загадъчно очарование. Нахлу тихо през нощта и отключи си стая в главата ми. Разходи се бавно. Събуди с аларма фантазиите скрити, из моя прашен килер. Беше дързък, с аромат на лудост, запалена клечка кибрит.

Облечен е в свят от кактуси – изречения бодливи, болезнени.

Пише и докосва, пише и събужда - тяло, усещане, вдъхновение. Крайно черен, на моменти крайно бял, рисува с думи, лишени от нюанси. Промъква се в стаята ми като хладен вятър, с полъх на болка, уязвимост и тъга.

Тъмен e, скрит, като празнуващо многоточие, прозира само страстта му. Скорост. Адреналин.

Любопитно приближавам неговия свят, опитвам се да разруша невидима стена, но тухлите големи пазят от докосване сърцето. Посреща ме пазач - красиво куче, лаещо критично. С поглед черен ме изпива и внезапно се обръща. Прошепва ми, че мрази – хората, светът, в който е.

Негови приятели били ягодите – диви, книгите, властта.

Написа всичко това, запечата графитения си образ и го пусна в нощта. Но пристигайки, в ръцете ми, писмото му загуби желаното от него съдържание. Писателят, наметнат уж в черно наметало, пристигна като пламъче, запалена свещичка. Беше тъмно, но фенер не беше нужен, той целият отвътре светеше с чувственост, сърце , обичащо, голямо и душа – невиждана дъга.

Остави в мен ураган от мисли и емоции, трескаво желание да пиша, да творя. Разшири очертанията на моите представи и ги запълни с ярки, скандални цветове.
Днес, Той е мастилото за белия ми лист. Искра, пропита с вдъхновение, магнетичност и загадка.

Затварям очи, пръстите ми - нажежени. Запалени, събудени. Отразяващи, гмуркат се в дълбоките води на неговия свят.

Но знаят, че някъде там, пишейки за него, ще видят и себе си. Ще се огледам в неговите сенки, ще се свържа с болката, сетивността. Пишейки, ще му оставя благодарност и прегръдка, макар и само в ума.

Усещането за Писател, това е той - Лудост, муза, красота.

Още положително настроение от Марта Демирева може да откриете на martademireva.com.