Сега

Една вечер бях много ядосана и се чудих какво да направя, за да се успокоя. Запалих ароматизирана свещ, хванах я с двете си ръце и се вгледах в пламъка. Докато той гореше, восъкът надолу се разтапяше. Представих си как пламъкът – това съм аз, а разтапящата се свещ е животът ми.

Гледах как горящият фитил управлява восъка. Свещта бавно ставаше все по-малка. Това означаваше, че аз управлявам живота си и с всеки изминал ден става все по-кратък. Замислих се, че времето минава толкова бързо, а аз стоя ядосана със свещ в ръце.

Единствената дума, която излезе в съзнанието ми беше – СЕГА! Сега е всичко, което имаме. Сега е всичко, за което сме сигурни. Сега е единствената възможност, която не трябва да пропускаме. Ако искаш нещо – действай!

Всеки трябва да се бори за нещата, които желае. Никой не трябва да допуска да живее по начин, който не го удовлетворява.

Мислим, че имаме време, но това е нещото, което всъщност никой няма. Колкото и да е труден даден път – извърви го. Приеми, че трябва да потеглиш и няма връщане назад. 

Реших, че цялото ни съществуване е толкова кратко. Няма смисъл да стоя ядосана със свещ в ръце. Успокоих се. Духнах малкия пламък, за да изгасне. Восъкът спря да се топи.

Но... пламъкът в живота не угасва и с всеки изминал ден разтапя свещта. Действай сега, за да не се окаже, че след време е късно и восъкът вече се е разтопил.