Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него

Какво е доброто в своята същина? Дали човек се ражда лош или добър?

Добротата има различни форми, различни проявления и всеки човек я приема през своята призма, по различен начин. Общоприетото схващане за доброто е от морална гледна точка, да се спазват нормите на поведение в дадено общество. Добър си, ако правиш определени неща, които твоята общност възприема за такива.

Относно това, дали човек се ражда лош или добър има много спорове. Много философи, психолози и хора от цял свят се занимават с този въпрос. Отговор не е намерен и до днес. Едни казват, че човек се ражда с душата си, че тя не е придобита вследствие на неговото израстване. Когато в душата си се родиш добър, такъв си през целия си жизнен път.

Други пък са на мнение, че човек се ражда изначално лош, а добротата е придобито и заучено следствие от възпитание, образование, религия, семейни ценности. Един от най-големите съдници и изследователи на доброто и лошото в човешките душа и дела, това е църквата. Или по-точно казано религията. Няма религиозна система от вярвания, която да не обхваща темата за контраста между доброто и злото. Всяка от религиите учи хората на това да са добри към околните, към всичко, което е живо.

Дали обаче има някакво добро, което да е общоприето от всички, без значение от расата, религията или държавата им? Отговорът е, че има. Когато помагаш на възрастни хора да пресекат улицата, когато даряваш пари на нуждаещите се, когато не нараняваш околните физически или психически. Тогава Ти си добър във всяка част на света.

До голяма степен отношението на индивида за доброто идва от лично неговата перцепция и възприятие. Ако един човек е винаги негативен, винаги зле настроен към всичко и всички, той никога не би имал очи, за да види доброто и сърце, за да стори добро. Още от много малки ни учат кое е правилно и кое не е. Но правилата, не са свързани с доброто като такова. Те са свързани с ценности и изисквания, за да няма хаос в даденото общество, за да имаш високо уважение от хората около теб.

Всеки ден, всеки от нас се сблъсква с купища проблеми, с купища несправедливост. Светът е залят от лоши новини, от глад, от климатични промени, убийства, изтребване на животински и растителни видове... все негативни новини. Много от хората разсъждават, че дори ти като едно човешко същество да сториш добрина, това няма да промени нищо. Точно заради такива хора с подобно мнение, обаче сме залети от всичкия този негативен вятър, който не духа в посока на положителните промени.

Всеки един от нас е част от голямата дишаща система, от големия организъм, наречен Земя. Всички ние сме зрънце, посято тук, с някаква цел, с някаква мисия. Както човешкото тяло, което страда, когато дори един малък неврон не е наред, така и Земята страда, когато дори един човек, прави неща, за да я руши.

Ако всеки от нас приеме себе си за важна част от развитието на света, със сигурност Земята би станала едно много по-добро място, от което е в момента. Ние хората имаме един много сериозен проблем, който малко от нас осъзнаваме. Проблем с Егото си, и по-конкретно - проблем с възприятието си за него.

Егото за нас хората се превърна в движеща сила на поколения. Движеща сила, която кара хората да зажадняваме за световна власт, власт на всяко едно създание, растение или изобщо жив организъм в света. Ние искаме да сме Господарите на Света и донякъде успяваме. Успяваме, но не си даваме сметка, че се саморазрушаваме.

Най-висшият вид на планетата се оказва най-нисш в отношението към другите. Най-нисш в грижата и старанието за другите. Само ние хората сме способни да се радваме на чуждата болка, да изпитваме удоволствие от чуждите страдания.

Само ние хората се избиваме по между си за пари, съсипваме цели държави и структури, за пари. Само ние сме способни в един момент да прегръщаме и целуваме детето си, а в следващия да сме отговорни за глада на милиони деца като нашето по света. И така всеки от нас може да изложи своята теза за злините които вижда, които усеща, които го заобикалят. Но колко от нас могат да говорят и да вършат добро? Колко от нас са способни на истински добри дела?

Има тенденция хората да сме като едно стадо. Когато някой от стадото поеме по един път, другите автоматично го следват, без да мислят дали е правилният път или грешният. В тази посока аз мисля, че доброто е заразно. Доброто може да стане навик, ТРЯБВА да стане навик. Като цигарите, алкохола и кафето, но с хубав край.

Въпреки всички тези, че човек се ражда лош, през всичките години моето наблюдение е обратното. Във всеки от нас спи добро, дори в най-големите злодеи, стига да има очи, които да го видят и сърце, което да го подтикне да се събуди. Безразличието е най-лошото, тъй като ти пасивно извършваш злина, затваряйки си очите пред събития, които би могъл да промениш само с една крачка встрани от пътеката, на която си.

За да започнем да вярваме в доброто, трябва да започнем да го правим. Да спасим улично куче или коте, да видим благодарността в очите му, да усетим със сърцето си, че нашата помощ е направила света на едно създание по-добър. Да нахраним бездомник, да усетим доброто как минава през цялото ни тяло, как ни изпълва с енергия. Изпълнени веднъж с тази лечебна енергия, ние изпитваме нужда от нея, изпитваме нужда да продължаваме да я усещаме. 

Доброто става част от нас!