Съблечи сърцето си

Излизаш навън, чувствено скован. Тяло, жестове и думи – всичко е в рамка.
Гипсиран, във фалшивото лице, забравил си отдавна своето вътрешно дете.
Срещаш хора и отново си сериозен, премерен и неуязвим. Дрехите ти - изтъкана твърда мрежа.

Затрупан в маски целия, дори не се замисляш: "Кои са те, защо ги нося?"
Рисуваш с тях измислена реалност на сигурност, защита и комфорт .
Умът ти е спокоен : "Добре съм, харесват ме... Няма болка, няма риск."
И така препускаш през живота си на сляпо.

Бързаш да се отървеш от нещо. Бързаш и не можеш да го видиш такова, каквото е.
Бързаш да осъждаш, неспособен да чуеш, да приемеш, осъзнаеш.
Бързаш да не те застигне нещо, особено - Нещастие и Самота.
Бягаш от най – лошото: Неизвестността.
И препускаш... Ужасен да се отвориш. Да получиш. Да бъдеш наистина видян.

А във вътрешния джоб, тъпчеш надълбоко – твоят автентичен Аз.
Дори не го познаваш, защото дълго време си го крил, от другите, от себе си.
Зашил си го в джоба, заедно с болката, сетивността.
Отвътре - разпилян си като огърлица, малки перли - мисли, чувства, страхове.
Обезличен в напарфюмирана реалност, а душата ти кашля прах.

Кашля и нашепва:

"Съблечи сърцето си и дай му да диша, да чувства.
Виж го колко е красиво - когато е освободено, уязвимо.
Съблечи сърцето си и позволи му да бъде твоя водач... само така ще се роди новото ти АЗ.

Срещни го с живота, такъв, какъвто е. Нека види черното и страшното. Не го спирай, там някъде в тъмнината то ще си запали свещ.
Съблечи сърцето си. Не го заключвай, не го сковавай в лед. То иска да гори, да се разтърси, да познае нещо, да го разбере.
Съблечи сърцето си. То иска в дълбочината да се гмурне, да изследва, да открива нови светове.
Погледни го как плаче, как пее и се смее. То иска да изживява тотално, да танцува диво, да се наслаждава.

Съблечи сърцето си и позволи си да срещнеш хората през него.
Да омекнеш и откриеш най-доброто в тях.
И там във вълнението, в уязвимостта ще се докоснеш до мека топлина.
Ще усетиш как се разширяваш, как бавно си отива страхът.
Думи дори не са ти нужни... Съблечи сърцето си, и там в същността...
Докосни се до най-голямата си сила – Любовта."

Още положително настроение от Марта Демирева може да откриете на martademireva.com.