Русата кучка изтръгна сърцето ми и го разби на парчета... Ето как си го събрах

Не, тази статия не е сълзлива история с мрънкане, оправдания и обвинения. Тя е за бруталната реалност, от която често изместваме поглед щом ни застигне. Тази статия е за това как да се изправим пред реалността и да се справим с нея.

Защото дълбоко в себе си всички знаем, че кофти нещата се случват и само поведението ни в и след тези ситуации ще определи дали накрая ще се превърнем в по-силни или по-слаби личности... В лидери на себе си или жертви на света около нас.

Ще минем през трудностите или ще избягаме, като зайци в обратната посока... към старата, удобна зона на комфорт, където нищо изключително и смислено не се случва?

И ето защо...

...да ти разбият сърцето е най-хубавото нещо, което може да изживееш.

Ще разкрия името на русата кучка, разбила сърцето ми след мъничко.

Спомняш ли си онова чувство, когато усещаш аромата на успеха и си готов да рискуваш всичко. Знаеш, че това е ТО, обаче не правиш нищо... защото моментът не е подходящ... и след време си казваш, ако можех да се върна, щях да действам.

Мислиш си: "Ако някога усетя това чувство отново, няма да отлагам и ще действам... няма да се откажа и ще продължа."

Защото дълбоко в теб си усещал, че...
...това е жената...
...това е възможността...
...това е идеята...
...това е!

Обаче идва отново такава възможност и не действаш. Защо?

Защото сценарият, който разиграваш в главата си не се случва едно към едно с реалността.

Вместо да се чувстваш уверен, готов, можещ и заслужаващ, когато се появи възможността на вратата ти, ти се чувстваш несигурен, неподготвен, недостатъчен или незаслужаващ.

Виждаш, че нещата не са, като онази сцена от филма, който те надъхва с епичната или весела музика за фон, където главният герой се справя блестящо със ситуацията.

Вместо това чуваш разтуптяното си сърце, стомахът ти е свит, ръцете ти са потни и треперят, а умът ти е толкова объркан, че всичко, което си си мислел, че ще кажеш и направиш, изведнъж изчезва от хоризонта на съзнанието ти.

Остава една празнина, която крещи да бъде запълнена с отговори и напътствия за това как да постъпиш.

Разминаването между представа и реалност те кара да се съмняваш в крайния резултат. И това от своя страна активира защитния ти механизъм да избягаш от ситуацията, като я отложиш или се откажеш напълно.

И тук приятелю, сърцето ти бива разбито.

Не от хората срещу теб. Не от живота. От теб самия. Ти разбиваш собственото си сърце, защото упорито се надяваш, че всичко ще се случи, както си го представяш. Хванал си се за тази представа като удавник за сламка и не приемаш никакъв друг развой на нещата, освен този.

Така пропускаш всъщност точно онова, което вместо да разбие сърцето ти, ще го изпълни със съдържанието, за което копнееш - свобода, мир, радост, значение, любов или с каквото там искаш да го запълниш.

Кое е това нещо ли? Това е любовта към себе си.

Тя не идва отвън. Тя идва от това да реализираш себе си във външния свят.
А това се случва, когато вместо да отложиш или да се откажеш от възможността, действаш или продължиш, въпреки че нещата не се случват както си си ги представял.

Много хора, ще ти кажат да потърсиш любовта в себе си преди всичко. И донякъде са прави. Но, за да може тя да се въздига отново и отново, трябва пробиваш през отлагането и отказването.

Защото отвъд тях е мястото, от което ще черпиш обратната връзка, която реалността ти дава, за начини да направиш себе си по-силна личност и напътствия да реализираш потенциала си.

Онзи сценарий в главата ти всъщност може да се реализира, но едва ли ще стане от първия път. Може да си изгледал всички филми и да си прочел всички книги за това как да се справиш в ситуацията, но помни, че тялото ти все още не е усвоило поведението и действията нужни за това.

Ето защо, ти трябва да действаш и да продължаваш, въпреки неосъществяващата се представа за идеалния вариант, когато се виждаш как имаш всичко необходимо, за да си кажеш "Моментът е подходящ".

Подходящият момент не идва просто така, той се създава, чрез неспирни опити, взимане на обратна връзка и подобряване на себе си. Моменти и възможности винаги ще има, работата е там, че ти трябва да се подготвиш скоро, за да имаш способността да превърнеш все повече моменти в подходящи и повече възможности в печеливши.

И тогава един ден, след всички моменти и възможности, от които си се възползвал... от всички жени и идеи, с които си опитал... ти ще си се превърнал в човек, който улавя мига, като PRO и успява в повечето си начинания, отколкото предишното ти аз.

Затова в статията ми "Това ли е правилният човек"  урокът е, че няма такова нещо, като правилен човек за теб.

Ти трябва да се превърнеш в правилния човек и един ден, след всички опити, да попаднеш във връзка и на идея, в която ще успееш, защото вече ще си трениран как да успяваш.

Почти сигурно е, че ще имаш съмнения и трудности след време, но пробиеш ли през тях, наградите се мултиплицират. Много хора не стигат до мултипликация, защото се отказват твърде рано.

Преди да са направили всичко, което могат, за да се уверят дали наистина ще успеят или не. Няма средно положение, то е за отказващите се. Или ще успееш силно или ще се провалиш с гръм и трясък. Просто разбери какъв ще е изходът - бързо.

Не бъди наивен да очакваш, че представата ти ще се реализира по идеалния начин... понякога дори може да е по-хубав. И ако продължиш до края, какъвто и да е той, със сигурност един ден ще е по-хубаво, отколкото си го представяш.

Онова, за което трябва да се оглеждаш са хора и възможности, които те развълнуват по някакъв начин. Това е сигнал за теб, че там има потенциал. А какъв е и дали ще се развие, зависи от теб... и твоята подготовка до сега.

Ето защо да разбият сърцето ти е хубаво нещо.

Така излизаш от прекалената вглъбеност във фантазията и започваш да живееш в реалността, където имаш реални възможности да превърнеш фантазиите си в нещо истинско.

Затова не се пази прекалено. Действай. Инвестирай всичко, което имаш в себе си, за да се научиш как да се превърнеш в успешна личност - в човек, който уверено се връща на пистата и продължава да се развива, независимо от предизвикателствата по пътя.

Коя е русата кучка ли?

Позната е на всички ни с името Изкривена Реалност. По-точно нашата представа за реалността и наивните ни очаквания, че тя ще се развие по конкретен начин от първия път... всеки път. И ако не стане - залагаме на оправданието "Това не е моето нещо."

Няма значение дали е твоето нещо или не. Реалността е просто тест, който изпробва теб - колко си готов. И тя не разбива сърцето ти, просто ти дава обратна връзка, за да видиш докъде си в развитието си. Ти избираш дали да останеш сгушен в ъгъла с разбито сърце или да го направиш по-силно, чрез смелостта да продължиш напред.

Жените са тест за мъжете. Мъжете са тест за жените. Животът е тест за всички нас.

Не край. Начало!

Историята е вдъхновена от момент на лична трансформация преди години, когато се осмелих да разбия наивната ми представа, след поредното разочарование от живота. Тогава взех решение да осъществя реалността, която желая, а не да я чакам да ми се случи по някакъв магичен начин.

Още от Иво Димитров може да прочетете на: blog.ivodimitrov.pro.

Снимка: tattoos.fansshare.com