Правилни решения няма
Вероятно повлияна от началото на новата година, правенето на равносметки, задълбочаване в смисъла на живота или просто от прекомерното гледане на филми за съдбата, еманципираните жени и ужким щастливия край след маса перипетии, се замислих за изборите.
Не, не тея за президенти и правителства, а по-важните, нашите си личностни (тъй като в онея парламентарните аз не вярвам, лекинко ги омаловажавам, нищо лично). Като се почне от кое кисело мляко да купя (те вече едно 20-30 марки се навъдиха), та се стигне до коя работа да приема, с кого да бъда, да не бъда ли, абе като цяло как, да му се не види, да си изживея живота?
Казват, че жените сме имали шесто чувство. Шесто чувство в живота ми се е появявало само докато гледах едноименния филм с Брус Уилис. При мен явно и седмото, осмото и всичките свръхчувства са заспали зимен сън от около 22 години.
И все пак винаги има нещо, което ни помага да вземем дадено решение (при млеката често е водеща цената или пък добрата реклама). Дали ще правим списък с плюсове и минуси (това на мен не ми е много ефективно), ще поискаме някой друг да реши вместо нас (е, та това е най-голямата глупост) или ще хвърляме ези-тура, решение някакво все пак се взима.
И тук с мъки се ражда въпросът – а правилно ли сме определили кой от пунктовете да вземе превес над останалите? И се почва едно чудене и мъдрене, тюхкане и самосъжаление.
Сега вероятно мислите, че ще ви представя универсален метод, сложно изчислена формула или тайно вуду заклинание за безпроблемно, сигурно и качествено вземане на най-правилните решения. Да, ама не! Не съм от рекламния сектор и не съм способна да ви напиша някоя долнопробна, но за сметка на това невероятно красива спретната и колосана лъжа, с която да ви убедя, че животът ви ще стане магически прекрасен.
Страшната истина е (представете си театрално биене на барабани, все едно следва някакво сакрално признание, типичен филмов метод за ескалиране на напрежението), че правилни решения няма. А така, изненадах ли ви?
Ще кажете: "Ама как така няма, тая с всичкия ли си е?". Няма бе хора! Вършим нещо, смятайки го за редно, но с времето и последствията осъзнаваме, че е можело и другояче да стане, живеейки в заблудата, че невзетата опция убедително е била по-правилната.
Правим си предположения на воля и се обвиняваме за "неправилните" избори. Такава си ни е природата. Аз съм същата, въпреки 523–те прочита на "Четирите споразумения" на Дон Мигел Руис, където е описано колко грешно е да правим догадки (много готино книжле, горещо го препоръчвам).
И какъв е изводът, мили мои? Няма извод. Действате на прима виста, следвате си сърцето, мозъка, шестото чувство, далака, жлъчката или каквото там смятате, че ви насочва правилно в живота и това си е. А и в крайна сметка не се впрягайте чак толкова – както е казал Ричард Карлсън: "Задайте си въпроса – ще си струва ли всичко това година по-късно"?
Снимка: hdimagesnew.com
