Петър Дънов: Здравето на човек зависи от неговите мисли, чувства и постъпки

Съвременните хора знаят много неща, но обикновените неща не знаят. За пример, понякога те са весели, разположени, но не знаят защо; някога са скръбни, неразположени, пак не знаят защо.

Мнозина се интересуват от богатството, искат да станат богати. Защо искат да станат богати, не знаят. Те мислят, че с богатство, с пари всичко се постига. Много работи се купуват с пари, наистина, но животът с пари не се купува. С богатството човек може да си създаде някаква болест, но богатството всякога не лекува болестите.

Като забогатее, човек започва да се страхува да не го оберат, да не изгуби богатството си, вследствие на което нито яде, нито спи спокойно. От страх той се разболява. Обаче същото богатство не е в състояние да го излекува.

Човек разполага със своето тяло, като с машина за работа, но не знае какво е нужно за това тяло. Той казва: "Трябва да имам повечко мазнини, да издържам на външните условия". Трябва да имаш мазнини, но трябва да имаш и мускули, и кости, и нерви.

Най-устойчивото вещество в човека е мозъкът. Когато боледува от някоя сериозна болест, човек първо губи мазнините си. Те се стопяват и той става като свещ. Ако болестта още продължава, мускулите се губят, но нервите и мозъкът остават докрай. Те са най-устойчиви.

И обратно: когато организмът започва да се поправя, първо се възстановява здравословното състояние на мозъка, на нервите, на мускулите и най-после идват мазнините. Които имат повече мазнини, са спокойни, разположени натури. Които имат малко мазнини, са повече сприхави, нервни.

Сприхавият и нервен човек казва: "Така ме е създала природата". Спокойният казва: "И мене така ме е създала природата". Ние пък казваме: Характерът на човека се определя от главата му. Каквато е главата на човека, такъв е и характерът му. Умът на човека зависи главно от мозъка, а после и от отношението му към дробовете и сърцето.

Едно трябва да се знае: здравето на човека зависи от законите, които управляват неговото тяло. На първо място здравето зависи от мисълта на човека. Като знае законите на мисълта и правилно ги прилага, човек е здрав.

Ние не говорим за обикновената човешка мисъл, придружена с тревоги и безпокойства. Ние имаме предвид светлата и възвишена мисъл. Човек, на когото мисълта е възвишена, права, той има особена топлина, особен пулс, особено отношение към нещата. Който няма правилно отношение към въздуха, той не може да бъде здрав.

Мнозина не могат да бъдат здрави, поради вътрешния страх, на който се подават. Като се страхува за здравето си, човек се намира под влиянието на умствени микроби и заболява. Пазете се от микробите, били те умствени, сърдечни или органически. Вие трябва да им станете господар, а не те на вас.

Съмнението, подозрението са умствени микроби. Трябва ли да се поддавате на такива микроби? Казвате, че някой ваш близък, майка ви или баща ви, не ви обичат. Откъде знаете това? Ако вие ги обичате, и те ви обичат. Премерихте ли врата си, да знаете, дали вие ги обичате?

Като станете сутрин, премерете врата си на широчина. След това започнете да мислите за майка си и за баща си и пак премерете врата си. Ако е станало поне микроскопическо разширяване на врата ви, това показва, че обичате родителите си. Щом вие ги обичате, и те ви обичат.

Ето защо, не допускайте съмнението в себе си, да хване дълбоки корени. Щом в ума ви дойде съмнението, че някой от близките ви не ви обича, веднага премерете врата си. Сложете съмнението далеч от вас, ако искате да не боледувате.

Това са факти, които трябва да се изучават. Фактите, обаче, не представляват науката. Има закони, които трябва да се спазват, но и законите още не представляват науката. Трябва да дойдете до принципите. За да имате ясна представа върху даден въпрос, преди всичко човек трябва да знае фактите, законите и принципите, които го определят.

За пример, факт е, че майката обича детето си. На какъв закон се основава нейната любов? Какъв принцип я управлява? Всичко това трябва да се знае. Ще кажете, че любовта се определя от закона на даването. Значи майката е дала нещо от себе си на своето дете, затова го обича. Човек дава по два начина: първо дава, а после иска да вземе; или първо взима, а после иска да даде нещо.

Следователно, когато човек иска да го обичат, той има намерение първо да взима, а после да дава. Когато иска да обича, човек има желание първо да дава, а после да взима. Някой се оплаква, че иска да обича, а не е намерил подходящ човек.

Чудно нещо! Светът е пълен с хора, които очакват да бъдат обичани, а той не може да намери човек, когото да обича. Защо не може да намери такъв човек? Той търси човек, който да му подхожда, да отговаря на неговите разбирания. На сухия подхожда пълничкия. На пълния човек подхожда сух, слаб.

Хората трябва да се сближават така, че силите им да се уравновесяват. Мускулната и нервната система в пълния човек са повече намазани с мазнини, вследствие на което той е разположен и колата му не скърца. Мазнините са акумулатори на топлинна енергия в човека. Който няма вътрешни мазнини, лесно губи топлината си. Тази е причината, поради която слабите хора, както и тия, които живеят на север, се нуждаят от мазни храни.

Да се върнем към въпроса за здравето. От какво зависи здравето на човека? От неговите мисли, чувства и постъпки. Мозъкът е свързан с мислите на човека; дробовете и сърцето – с неговите чувства, а мускулите, мазнините и костите – с постъпките му. Ако мускулната, костната и стомашната системи не са свързани помежду си, човек не би могъл да се движи. Щом не може да се движи, той не може и да работи, няма сила в себе си.

Като знаете зависимостта между различните системи в човека и проявата на неговите мисли, чувства и постъпки, вие трябва да ги пазите, да бъдат в пълна изправност. Само при това положение човек може да мисли, да чувства, да действа, да говори, да се движи и т.н.

Каква е службата на устата? Ще кажете, че задачата на устата е да приема храна отвън и да говори, да предава човешката мисъл. Ние казваме: Службата на устата е да приема и да дава. Като се отваря и затваря, тя приема храна отвън, сдъвква я и я изпраща в пищепровода.

В това отношение тя е голяма скъперница. Каквото приеме отвън, тя го счита свой капитал и на никого не дава от него. По отношение на своето тя е скъперница. Към чуждото, обаче, е щедра. Там тя постъпва демократически, лесно го раздава.

Кой е чуждият капитал за устата? Въздухът, който излиза вън от дробовете. Като се ползва от въздуха, който излиза от нея, тя образува такива красиви думи, с които се прочува по цял свят. Като слушате някой добър оратор, казвате: "Този човек има медена уста".

Медена е устата му, но с чужд капитал. Да вземеш част от въздуха, който трябва да излезе от носа, и да образуваш от него стройна, красива реч, и това не е малко изкуство.

Казано е в Битието: "И вдъхна в ноздрите му дихание на живот, и стана человек жива душа". (- 2-ра глава, стих 7.) – Значи през носа Бог вдъхна в човека въздух и той прие Божествения живот. Ето защо, когато се намери в затруднение, човек трябва да диша. Като диша и поема въздух през носа си, той ще намери Господа.

Като диша, човек започва да мисли. След мисълта идват чувствата. Който диша съзнателно, само той може да намери Бога. Господ казва на човека: "Като дишаш през носа си, ще ме намериш и ще слушаш какво ще ти говоря".

Въздухът е носител на електричество и на магнетизъм. Тази енергия минава през носа на човека и обновява нервната му система. Много методи има за дишане, но някои от тях са доста скъпи. За да изкарат един килограм розово масло, трябва да имат три хиляди килограма розови листа. Можете да си представите колко работници трябва да работят, докато съберат розите, докато ги сварят и дестилират, за да получат едва един килограм масло. При това положение, естествено е маслото да струва скъпо.

Ценно е розовото масло, но още по-ценно е доброто разположение. Човек може да изкара доброто си разположение от въздуха, чрез носа. Чрез дишането вие можете да заставите мозъка си да мисли право, сърцето – да чувства право и стомаха – да работи нормално.

Мнозина се гневят, нервират се, мислят криво. Защо? Не дишат правилно. Неправилното дишане е причина на много болести: главоболие, стомах, сърце, гърди и т.н. Кракът те боли, защото не дишаш правилно. Гръбначният стълб те боли, защото не дишаш правилно.

Изобщо, всички болести се дължат на неправилно дишане. Бързото и повърхностно дишане е опасно за организма. То води към различни болести. Дишайте спокойно, плавно, с определен ритъм. Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви.

С него заедно влизат Божествените мисли, които подготвят пътя на човека към Божественото. Божието благословение пък минава в човека през горната част на мозъка, слиза перпендикулярно към физическия му мозък, после през носа, откъдето излиза навън.

Правете опити, сами да се лекувате чрез дишане. Ако ви боли глава, стомах или имате общо неразположение, правете сутрин, преди обяд и преди вечеря по 12-19 упражнения за дишане. Ако не сте упражнени в дишането, правете по шест упражнения.

Всяко вдишване, задържане и изпускане на въздуха представлява едно упражнение. Значи шест вдишки, шест задържания и шест издишвания правят шестте упражнения. Като правите тия упражнения, умът ви трябва да бъде концентриран.

Когато дишате, диафрагмата трябва да се вдига и спуска, да се свива и разширява. Диафрагмата представлява граница между духовния и физическия свят. Една от причините на сърцебиенето, задухата и някои гръдни болести се дължи на изместване на диафрагмата от естественото й положение.

Ако диафрагмата се повдигне по-високо, отколкото трябва, дробовете и сърцето се притискат и не действат правилно. Като поема човек дълбоко въздух, дробовете се напълват с въздух, натискат върху диафрагмата и тя се връща на мястото си, заема определеното си място, като граница между два свята – физически и духовен.

Правили ли сте опит, като дишате дълбоко, да четете мислено някоя молитва? Ако не сте правили такъв опит, започнете да дишате и да четете мислено "Отче наш" или "Добрата молитва".

Дишайте, задържайте и изпускайте въздуха спокойно, бавно, за да можете в едно упражнение да прочетете цялата молитва. Като правите упражненията с мислено четене на молитвата, ще усетите приятна топлина в областта на слънчевия възел. За да се убедите в силата на мисълта, трябва да правите опити.

Съвременните учени вярват само в онова, което могат да подложат на опит. Затова, именно, се явява спор, има ли живот на слънцето, на луната и на другите планети. Някои поддържат, че има живот на другите планети. Други отричат това. Сега се правят опити за съобщаване на земните жители с тия на луната.

За да могат земните жители да влязат във връзка със съществата от другите планети, преди всичко те трябва да имат духовно разбиране за нещата. Днес научните факти са разпокъсани, без връзка помежду си, защото хората минават през различни болезнени състояния.

Когато стабилизират своята нервна система и организират силите на своето тяло, хората ще разберат, че между всички факти, явления и закони на различните науки има тясна, неразривна връзка.

Днес хората не могат да се домогнат до духовната наука и да влязат във връзка с духовния свят, защото се занимават с обикновени работи. Всеки се безпокои от мисълта за утрешния ден. Всеки иска да знае как ще прекара физическия си живот.

С една дума, всеки мисли за стомаха си. Трябва ли синът да се безпокои какво ще стане с него? Баща му и майка му го обичат. Те се грижат за него. Неговата работа е само да учи.

Родителите имат грижа за материалните нужди на децата си, а децата трябва да учат. Всеки човек е дете на някой възвишен дух. Щом е така, задачата на хората е да учат. Ако работите им не вървят добре, ще се молят, да им дойде отнякъде помощ.

Някой се помоли набързо и казва, че молитвата му била приета. Не. Молитва, която не е придружена с бавно, спокойно и ритмично дишане и мислене, не се приема. Като се молиш, ще концентрираш мисълта си само към даден предмет и ще поемаш въздух дълбоко и бавно. При всяко вдишване, задържане и издишване на въздуха ще мислиш само за онова, което те интересува. Ако те боли стомах, ще мислиш за стомаха си; ако те боли глава – за главата си.

Който не е упражнен в дълбокото дишане, нека задържа въздуха до две-три секунди и всеки ден да увеличава задържането с още една секунда. Като увеличава задържането на въздуха с по една секунда, в продължение на един месец, човек ще задържа въздуха до 30 секунди.

Ако може да задържа въздуха до 30 секунди, той ще се справи с много от своите неразположения и болести. Главоболие, гръдна болест, стомах, парализация – всичко това изчезва. Следователно, чуете ли, че някой е болен, посъветвайте го да диша дълбоко.

Ако не знае как да диша, той се отпуска, ляга на гърба си и казва: "Да бъде волята Божия!" Да бъде волята Божия, това значи да движи човек ръцете и краката си свободно; да мисли, да чувства и да постъпва, както Бог мисли, чувства и постъпва.

Човек трябва да се освободи от заблужденията, да разбира проявите си, както и тия на своите ближни. Някой се ръкува с приятеля си и стиска силно ръката му. Защо? Иска да му покаже, че го обича. Друг пък се ръкува, но едва се докосва до ръката на приятеля си. Той иска да покаже, че не се интересува от тия обикновени работи. Трети се ръкува само с два пръста.

Изобщо, чрез ръкуването човек предава и взима енергия. Ако не диша дълбоко, човек не може да се ръкува правилно. Преди да се ръкуваш с някого, поеми дълбоко въздух. Преди да влезеш в стаята си, или в някой салон, пак поеми дълбоко въздух. Преди да говориш, пак поеми въздух.

Добрите оратори дишат дълбоко. Които не дишат дълбоко, не говорят добре. Като диша дълбоко чрез носа си, човек възприема Божието благословение в себе си. Като диша правилно, човек също така се храни правилно. Като диша и се храни правилно, всички процеси в организма на човека стават правилно.

И тъй, искате ли да бъдете здрави, дишайте дълбоко. Заслужава човек да плати на лекар да го научи да диша правилно, преди да се е разболял. В бъдеще лекарите ще се занимават повече със здравите, да ги научат да пазят здравето си.

Лекувайте се преди да сте се разболели. Лекарствата помагат на онзи, който диша дълбоко. Ако човек не диша дълбоко, никакви лекарства не помагат. Някой се гневи, сърди се на този, на онзи и после диша дълбоко. Не. Преди да се разгневиш, преди да се караш, преди да говориш, дишай дълбоко. Напълни дробовете си с чист въздух и тогава говори.

Не спазваш ли това правило, думите ти нямат резултат: нито ти се ползваш от тях, нито другите хора. Бъдете снизходителни към грешките на хората, да не внасят смущение в сърцето си. Щом мислите за грешките на хората, дишайте дълбоко, да се проясни мисълта ви.

Като ученици, вие трябва да се лекувате с дълбокото дишане. Ако стомахът или коремът ви боли, направете шест упражнения по четири пъти на ден. Като правите упражнението, сложете лявата ръка на корема си, или на стомаха, с дланта надолу; върху лявата сложете дясната ръка, пак с дланта надолу. Като дишате дълбоко, трябва да усещате свиване и разпускане на диафрагмата. Който не диша дълбоко, не може да бъде ученик на новото учение.

Като изучавате местата на човешките чувства и способности в мозъка, ще видите, че в задната част на мозъка се намират няколко чувства: чувството на приятелство, на общителност, на любов към семейството, към децата и любов към жената и към мъжа, така наречената "любов на младите".

Любовта на младите е особена, тя се намира в малкия мозък на човека. Опасността от тази любов се заключава в това, че като нахлува повече кръв към този център, тя пречи на кръвообращението да става правилно. Като не дишат правилно, те постоянно се карат. За да избегнат споровете и недоразуменията помежду си, младите трябва да дишат дълбоко.

Ако човек не диша правилно, и любовта в него не се проявява правилно. На такъв човек дъхът мирише лошо, потта му – също. Който диша правилно, и кръвообращението му е правилно. Той е здрав. От каквато болест и да страдате, търсете помощ в дълбокото дишане. То лекува ревматизъм, гръдни и стомашни болести, главоболие, коремоболие и т.н. Няма болест, която не може да се лекува чрез дишане.

Дишайте дълбоко и вярвайте, че ще постигнете това, което желаете. Вярата е Божествено чувство, което събужда мисълта в човека и го заставя да работи. Като диша, човек трябва да бъде спокоен, да си припява мислено и да търси причината на болката си. Дишайте и пейте на болките си!

За пример, коя е причината за главоболието? Когато в главата на човека се събере повече електричество, образува се вътрешно напрежение, което се отразява върху нервната система. Мине ли напрежението и главоболието минава. Като заболеете от някаква болест, дишайте и пейте на болестта. На всяка болест пейте специална песен.

Като дишате добре, вие ще можете свободно да излизате от тялото си, когато пожелаете. И тогава няма да умирате от задушаване, както днес умират хората, но ще излезете свободно от тялото си.

Ще поканите близките и приятелите си на угощение, ще пеете, ще се разговаряте и като наближи часът на заминаването ви, ще се сбогувате с всички и ще им кажете: "Сбогом, отивам в отечеството си, между своите близки".

Който диша правилно, той е добър наемател и го задържат повече на земята. Ако дишате добре, можете да останете и 120 години на земята. Ако не дишате добре, едва ще изкарате 30-40 години. Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувстване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение идва върху човека чрез въздуха.

Хората на земята дишат въздух. Като отидат в онзи свят, ще дишат етер, по-рядка материя от въздуха. Рибите живеят в по-гъста среда от човека – във водата и оттам изкарват въздуха.

Засега единственото същество на земята, което диша съзнателно, е човекът. Затова е казано за него, че става жива душа. И животните дишат, но несъзнателно. Като дишате, вие трябва да съзнавате, че приемате Божието благословение. Ако диша и не мисли, човек се намира в положението на животно. Най-дълъг живот на земята имат растенията, защото дишат правилно.

И тъй, помнете, че всички болести и неразположения се лекуват с дълбоко и съзнателно дишане. За всеки човек има специални методи за дишане. Той ще се домогне до тия методи чрез своя вътрешен учител и лекар.

Слушайте своя вътрешен лекар, т.е. Божественото в себе си. Той ще ви отправи в добър път. Ако не слушате вътрешния лекар, вие няма да слушате и външния. Като слушате своя вътрешен лекар, вие ще изправите всичките си недостатъци. Каквото ви липсва, ще го набавите; каквото не сте развили, ще го развиете.

И тъй, ще дишате и ще пеете. Ако не пеете, не можете да дишате правилно. Който пее, има възможност да подобри дишането си. Ако не диша правилно, човек заминава преждевременно за онзи свят. И на онзи свят не го приемат за ученик, ако не диша правилно.

Като отиде на онзи свят, веднага ще го спрат пред райската врата и ще го накарат да прочете "Добрата молитва" с вдишване, задържане и издишване на въздуха. Ако не може да я прочете плавно, с дълбоко дишане, няма да го пуснат в рая. Онзи свят е добре организиран. Там всички хора са красиви, с отлични линии на лицето и на тялото. Там няма болести, няма страдания, няма и противоречия.

Като знаете това, дишайте правилно. Дишайте съзнателно и с любов. Като станете от сън, преди да започнете каквато и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки. Дишането помага за оформяване на човешкия характер. Правилното дишане усилва светлината на ума и топлината на сърцето. Правилното дишане прави лицето красиво. Ако човек не диша правилно, кожата на лицето и на ръцете му преждевременно се набръчква.

Набръчкването се дължи на разстройство на черния дроб и на неправилно дишане. Щом започне да диша правилно, бръчките от лицето и от ръцете на човека постепенно изчезват.

Някои избягват дълбокото дишане, защото се измъчвали. Какво от това? В човека има нещо инертно, което не обича да се измъчва. Нека се мъчи, няма защо да го жалите. Като се мъчи инертното, човек се възпитава. Същото се отнася и до малките деца. Ако не дишат правилно, те не могат да мислят и да чувстват правилно.

Съвременните хора дишат бързо и повърхностно, в една минута правят 20 вдишки и издишки. Значи в една минута те взимат 20 въздушни обеди. Това е извънредно много. Като се учи да диша правилно, човек трябва постепенно да намалява вдишките, да дойде до два въздушни обяда в минута. Това се постига постепенно, в продължение на няколко години, а не изведнъж.

Приложете дълбокото дишане и при гимнастическите упражнения. Като правите гимнастика, вие клякате на земята и се изправяте. При всяко изправяне на тялото вие поемате дълбоко въздух и го задържате в дробовете си, докато дойде време за клякане. Щом клякате към земята, издишвате въздуха. При повторно изправяне на тялото пак поемате въздух. Като правите упражненията с дишане, вие се концентрирате, а с това и упражненията се осмислят. Тогава и резултатът им е по-добър.

Беседа от Учителя, държана на 4 септември 1940 г., 5 ч. сутрин.