Малко са мъжете в живота ми, с които мога да се почувствам жена

Малко са мъжете в живота ми, които са ми носили онази сигурност, в която мога да се почувствам жена.

Да се насладя на собствената си нежност и лекота. Да съм защитена, пазена, слаба.

Малко са, но все пак ги има. Появявали са се, все още са тук или ги срещам във времето.

Мъже, които са авторитет в очите ми. Които будят възхищението ми. С които не искам да се надскачам, нямам желание да им бъда равна.

Няма и как - ухаят на стотици спечелени битки, миришат на мощ, на отлежало уиски и на много болка. Погледът им е ярък, думите конкретни. Жестовете на място и с точност. Те знаят кога, как и къде.

Живеят леко, но с тежък характер. Наслаждават се на момента и носят спокойствие със себе си.

Позволяват ми да им се доверя. Наслаждавам им се. И им благодаря, че не са се изгубили в битките, които са водили, а са станали по-храбри от тях. По-ловки. По-сигурни. Повече мъже.

Автор: Силвия Крумова