Краят на лятото е звук

“Краят на лятото е звук.

Онзи звук, с който глухо свисти презрялата смокиня, преди да се разбие върху каменните плочи.

Краят на лятото е мирис на уморена и топла земя, която тръпне, преди зимният вятър да се понесе по нея с бесните си нозе.

Краят на лятото е сън, в който глухарчетата с далекогледи учудено се взират в теб и се молят да имаш кураж за още едно лято.

Краят на лятото е танц, в който сетивата ни се въртят из балната зала на сезона.

Краят на лятото - каква благословена ирония - все още е лято.“

Александър Секулов - ''Високите каменни хълмове''