"Красавицата и Звярът" - назад и обратно

Запътвам се към киното и, докато се разхождам сред бледите отблясъци на залеза, в главата ми изплува разказът на Георги Господинов "Сляпата Вайша". Във всеки от нас вероятно живее по малко от Вайша, частица, която ни тегли с носталгия към миналото или ни дърпа с надежда напред.

Вървя към срещата, а сякаш пътувам назад във времето, вълнувам се отново да се срещна с любими приказни герои. Орнаментираните сгради в центъра на града, безмилостно обрулени и изхабени от годините като изнемощели старци, предразполагат към такова пътуване. И аз му се отдавам.

Претърпявам малък катарзис като влизам в лъскавата сграда, където се намира киното, но бързо се връщам в режим "носталгия", когато лентата започва. Игралният филм, в който "Дисни" вдъхват живот на така обичаната анимация "Красавицата и Звярът", беше дълго чакано събитие от малки и големи и може би малко повече от големите. 

Прекрасното превъплъщение на Ема Уотсън, добре познатата музика и френска романтика, бързо ме връщат в дните на "имало едно време", а одушевеността на героите прави изживяването почти сюрреалистично. 

Залива ме като топла приятна вълна чувство за свобода, пълна, невъзможна, детска. Зазвучава песен, която е способна да събуди и най-задрямалия възторг от живота. Мисля си: "Дисни" за пореден път ни поднасят порция вълшебство върху сребърен поднос."

Някои шепнешком, други съвсем нямо, задвижват устни в хор, заедно с Бел, чайника, свещника, чашката и дори Гастон. В залата няма деца. Или поне по възрастови белези. Атмосферата обаче е някак чиста, непринудена. Сякаш всички, преди да влезем в залата, сме оставили прилежно до вратата като мокър чадър всичката си "старческа" обремененост, грижи и цинизъм и отново сме станали малки човеци, бели платна. И приказката рисува върху нас представи, надежди и копнежи. 

Съветвам ви да поемете на това пътешествие през детската невинност. И не, не буквално като Вайша, не е нужно да се връщаме към миналото непрекъснато. Само за една вечер (или може би две). За една вечер да се заровим мислено под завивките с пъстри картинки, да захапем филия с лютеница и да си припомним приказка по-стара от света.