Кръгла маса кова за бездомните свои приятели

Кръгла маса кова за бездомните свои приятели, да нахраня децата им с първия есенен хляб.
Да приседнем край нея с ръце натежали от чакане за спасеното вино в лозата на слепия брат.

Кръгла маса кова за бездомните свои приятели. Ще отида с лъжицата дървена утре при тях. И докрай споделил с неизменното куче храната си, ще умра като кладенец съхнещ под земната прах.

Ще раздам на добрия човек от имането грешно, по монета на всеки от днес да живее с късмет. Ще ушия от залък за лудия риза и дрехи, за да стигне спокоен духът му в отвъдния свят...

Не познавам до днес по-бяла покривка от тази, на която забравен стаканите с мед ще редя. Тя от сити очи непрактичния пътник ще пази и над нея след дъжд като късна дъга ще седя..

Ще раздам на добрия човек от имането грешно, по монета за всеки от днес да живее с късмет. Ще ушия от залък за лудия риза и дрехи, за да стигне спокоен духът му в отвъдния свят.

Текст: Драгомир Задгорски
Изпълнява: Михаил Белчев