Кой всъщност е Никола?

Из романа "Кой всъщност е Никола?" – глава 1

Погледната от дванадесетия етаж, София изглежда красива. Не, че някога съм оспорвала нейната красота, но височината й придава особен чар. Или по - скоро предизвиква у мен чувство за свобода.

Пет минути на ден. Точно в 6:00 аз съм на балкона и съзерцавам събуждащия се град. През тези свещени пет минути си позволявам да притихна, да помълча и да подишам бавно, преди да ме залюлее въртележката на лудия ден. А всички мои дни са луди, така ги определям, така ги усещам и живея. Състезавам се с часовника, с трафика и със себе си. Истината е, че не мога да живея бавно, не се научих, а и нямам време, което да губя в опити да намаля скоростта. Пет минути само за мен, повече не мога да си позволя, а и са напълно достатъчни да пречистя главата си от среднощните мисли. Не спя добре. Почти не спя, а интервалът от два до четири, когато вече съм успяла да се унеса, преминава като миг. Сега поглъщам с очи розовеещия се хоризонт.Чувството да гледаш София от високо е особено. Разбираш колко си малък, рзбираш, че и грижите ти могат да бъдат мравки на фона на този град. Всичко зависи от мащаба. Дори и смъртта. Включително и смъртта.

"19-годишен младеж наръга до смърт любовника на майка си."

"Мъж нанесе 20 прорезни рани върху приятелката си."

"Столичен наркобос прострелян в автомобила си."

Смъртта не чака. Не спи. Тя е действие, а аз опитвам да я спра. Опитвам да я забавя. Преследвам я. Търся я. Търся я преди да е намерила своята жертва. А когато закъснея и вече е намерила своята жертва, я търся по - усилено.

Приятно ми е, Ренета. Следовател. Мога да говоря с теб и да се преструвам, че ти вярвам. Мога и да ти повярвам, ако казваш истината и ако това ми носи полза. Мога да те накарам да кажеш истината. Пия по шест кафета на ден и чета Ницше. Не гледам новини, защото прикриват истината, а това е много лошо.

6:10 ч. Сутрините през октомври са хладни и вдишвам есен. Пътувам към следствието.

-Какви са причините, довели до решението едно момче да отнеме човешки живот? Как се става престъпник и раждаш ли се такъв? На тези и на още въпроси ще отговори...

Водещата започва предаването си с някакъв твърде дразнещ патос. Изключвам радиото. Предпочитам да пътувам в тишина. След час ще се запозная с въпросното момче. Костелив орех, казват. Ще видим.