Когато се вкопчваме и искаме

Вкопчването и искането са най-болезнените аспекти на нашите желания.

Кога умът е вкопчващ и искащ? Когато сме изгубени в неговата съблазън. Тогава е добре за изследваме неговата власт над нас. Това е онази част от нас, която никога не е задоволена...

Това е онази част, която иска още и още, никога не й е достатъчно. "Само ако имах друга работа, друга професия, нова връзка…, само ако е по-хладно, по-топло, … само ако е по-тихо… - Тогава ще съм щастлив (а)."

За гласа на искането това, което е тук и сега, никога не е достатъчно. Можем да наблюдаваме искането и вкопчването си без осъждане, а с приемане. Можем да се научим да сме осъзнати за тази част в нас.

Как да практикуваме? Със задаване на въпроси като:

Колко дълго трае моето желание?

Кой го иска желанието - умът ми или сърцето ми?

Засилва ли се желанието ми или отшумява?

Как го усещам в тялото си това желание?

Къде живее в мен?

Как да разпознаем дали желанието ни е от ума или от сърцето?

Ако усещаме напрежение, когато искаме нещо и всъщност искането е болезнено, най-вероятно не е от сърцето. А е нещо мимолетно, нещо кратко, без същност. Само защото някой друг го иска, или защото сме увлечени от мода или да сме актуални и др.

"Мога да устоя на всичко, освен на изкушението" (Оскар Уайлд)

Понякога искането е толкова запленяващо, че буквално не виждаме ясно. Едно е желание, друго е удоволствие. Искащият ум се вкопчва в удоволствието. И иска още и още.

"В живота има две големи разочарования: да не получиш това, което искаш и да го получиш." (Джордж Б. Шоу)

Често желанията ни са погрешни. Например, когато се храним емоционално. Или чрез искането на еди-какво си мислим, че като го получим, това нещо ще запълни празнотата в нас.

Истинските желания се пораждат пряко и дълбоко от сърцето, от съчувствието, от мъдростта и съзиданието!

Поръчайте КНИГА "Как да управляваме емоциите си", Светла Трифонова