Как гледаме на трудните моменти в живота

Дори когато чуем словосъчетанието "труден момент" се изпълваме със страх. Надяваме се да го избегнем и се молим да не се случва на нас. А имаме ли въобще причина да се отнасяме така към тези ситуации и не ни ли пречи по-скоро нагласата ни към тях?

Има ли по-голям кошмар от това да живееш под вечно напрежение? А точно това правим ние. Научили са ни, че всяко наше действие трябва да завършва с успех, че винаги трябва да печелим, да управляваме и да държим контрола в ръцете си. Ето защо моментите, в които нещо се обърка, ние изпадаме в дупката на самообвинението, нещастието и гнева.

Трудните моменти в живота, противно на това, което ни налагат повечето хора, са нещо напълно естествено и нормално. Те се появяват с причина, която в никакъв случай няма за цел да ни нарани, напротив. Понякога тези моменти са ни нужни, за да можем да намерим себе си отново, да се обикнем и разберем.

Въпреки че ги възприемаме като някакъв вид пауза за успеха и развитието ни, те всъщност имат изключително прогресивно действие. Научават ни на много повече, точно защото ни правят по-чувствителни и проницателни към заобикалящия ни свят и ни дават възможността да видим какво в живота си сме пренебрегвали.

Трудностите в никакъв случай не ни правят жертва, ние избираме да се възприемаме така. Ако гледаме на тях като на нещо нормално, обикновена част от живота, която дори не е задължително негативна, ние ще получим възможността да загубим, за да успеем да спечелим.

Защото успехът всъщност е една загадка, за него няма точна рецепта, а перфекционизмът би бил изключително нездравословна съставка в нея. Няма нужда да изпитваме стрес, който идва не от провалите ни, а от начина, по който гледаме на тях.

Поради тази причина нека възприемаме себе си и пътя, който изминаваме с малко повече лекота, нека те бъдат по-скоро танц, нека се забавляваме, падаме и ставаме, защото животът не ни е даден, за да се пазим от него, а за да му се доверим и да вземем всичко, което искаме.

Така страхът ще спре да бъде пречка, а това, което ни задвижва ще бъдат любовта и желанието - без нападки, без очаквания, без "на всяка цена", просто защото същността на живеенето е в неговата простота.