Глухата съпруга

Един човек се обажда на домашния си лекар.

— Рикардо, аз съм, Хулиан.

— О, здравей! Какво има, Хулиан?

— Ами виж, обаждам ти се, защото се притеснявам за Мария.

— Но какво й е?

— Започва да оглушава.

— Как така да оглушава?

— Да, наистина. Трябва да дойдеш да я видиш.

— Добре, но човек обикновено не оглушава изведнъж, не е и болезнено. Доведи я в понеделник в кабинета ми, ще я прегледам.

— Да не мислиш, че можем да чакаме до понеделник?

— Как разбра, че не чува?

— Ами… като я викам, не отговаря.

Виж, може да е заради някаква дреболия, нещо като тампон в ухото. Ето какво ще направим: ще разберем до каква степен е глуха Мария. Ти къде си сега?

— В спалнята.

— А тя къде е?

— В кухнята.

— Така. Извикай я оттам.

— Марияааааа…! Не, не чува.

— Добре. Иди до вратата на спалнята и я извикай от коридора.

— Марияааааа…! Не, изобщо не чува.

— Чакай, не се отчайвай. Вземи безжичния телефон, тръгни към нея по коридора и я викай, за да видиш кога ще те чуе.

— Марияааааа…! Марияааааа…! Марияааааа…! Няма начин. До вратата на кухнята съм и я виждам. С гръб е към мен и мие чиниите, но не ме чува. Марияааааа…! Нищо.

— Приближи се още.

Мъжът влиза в кухнята, приближава се до Мария, слага ръка на рамото й и крещи в ухото й:

— Марияааааа…!

Побесняла, жена му се обръща и му вика:

— Какво искаш? Какво искаш, какво искаш, какво искааааааш…?! Вече десет пъти ме повика и десет пъти ти отвърнах "какво искаш". С всеки ден ставаш все по-глух, не разбирам защо просто не отидеш на лекар…

Добре ще е винаги, когато виждаш нещо у другия, което те дразни, да се сещаш, че то е най-малкото (най-малкото!) и в теб...