Гари Каспаров: ''Най-големият враг на бъдещия успех е миналият успех.''

Гари Кимович Каспаров е роден на 13 април 1963 г., в Баку, Азербайджан, СССР.
Описван от конкурентите си като играча с най-универсалното разбиране за шах за всички времена. С динамичния си стил Каспаров оказва епохално влияние върху развитието на турнирния шах в края на 20 век.
В момента той е най-високо оцененият играч в историята на шаха.
През ноември 1985 г. се превръща в най-младият световен шампион по шах на 22-годишна възраст.
 
Г-н Каспаров, по време на вашата ера като гросмайстор, вие бяхте известни и се страхувахте от подготовката си преди играта и обширното проучване на динамиката на противника. Дали подготовката е ключът към успеха в шаха?

- Подготовката е ключът към успеха навсякъде! Не бих отделил шаха от други интелектуални дейности, защото подготовката означава, че анализирате наличните данни, че разбирате опонента си и рамката на играта. И след това се опитвате да създадете условия за битката с най-много изгодни условия за вас. Когато имате двама топ играчи, резултатът най-вероятно зависи от това да се уверите, че играете играта при вашите условия.

Започнахте да играете професионално шах през 80-те години на миналия век. Как намирахте важна информация без помощта на Интернет?

- Прав сте, че в моите силни дни нямахме достъп до толкова много информация. Все още можеше да се подготвите за игрите, можеше да събирате информация от списания, можеше да научите за опонентите си и за нови ходове за откриване...Но информацията се движеше бавно! Шахът винаги е бил много популярен в Русия, в Югославия и в Сърбо-Хърватия, а преди 50 години много играчи в свободния свят се оплакваха, че не могат да четат руски списания. Само, за да се уверят, че ще получат достъп до някаква информация, дори биха се научили да четат руски език.

Защо шахът беше толкова популярен в Русия?

- Той беше популярен в Русия, в Съветския съюз и нека бъдем по-конкретни, около социалистическите-комунистически страни по проста причина: разглеждаше се като особено важно идеологическо оръжие за демонстриране на интелектуално превъзходство на комунистическия режим над упадъчния Запад. Аз съм последният човек, който ще се оплаква, защото се възползвах от тези програми, където огромен брой деца бяха въведени в шаха и бяха подкрепени от добре развити държавни системи. И все пак трябваше да бъдете дисциплинирани извън борда, трябваше да сте сигурни, че останалата част от живота и дейностите ви не увреждат способността ви да се подготвяте за най-важните мачове.

Трудно ли ви бе да поддържате това темпо или по-скоро приятно да го правите, защото искате да спечелите?

- О, за мен това не беше предизвикателството! Наслаждавах се. Винаги възразявам срещу хората, които казват: „Този човек не е толкова талантлив, но е трудолюбив". Мисля, че усърдната работа е част от таланта, това е незаменима част от вашия успех. И това отличава добрите от големите играчи.

Значи не бихте могли да станете световен шампион по шах само на базата на естествен талант?

- Не. Можете да отидете достатъчно далеч, но подготовката е само част от всеки играч. Някои шахматисти вече започват кариерата си на седем или осем години. Имаме страхотни млади таланти на 10, 11, 12 години и те вече притежават информация за шахматната игра, далеч по-добра от всичко, което американският шампион по шах Боби Фишер е имал преди 50 години, или дори аз преди 25 години.

Бихте ли казали, че трябва да сте умни, за да се отличите в шаха?

- Разбира се. Трябва да си умен, за да играеш всяка игра, не само шах, но и покер, и всичко останало. Един от великите умове, какъвто е Алфред Бине, изобретателят на теста за интелигентност, вярва, че шахът е ключът към разкриването на тайната на човешкия интелект. Но това, което знам за шаха, е, че способността към играта не е нещо особено.
Ако си добър в покера, значи си добър и в математиката, умееш да правиш залози. Но шахът не те прави добър или лош в нищо друго.

Какво превръща един човек в страхотен шахматист? Може би увереност или някаква харизма, която създава?

- Най-важен е характерът. Бях световен шампион 15 години и най-високо оцененият играч в света в продължение на 20 години. Това наистина беше много дълго царуване и през това време, имах две мисли: едната беше, че осъзнавах, че трябва да спра да играя в момента, в който почувствах, че не мога да правя повече разлика. Не става въпрос само за победа, но и за правене на разлика. Втората мисъл беше, че ако останете на върха, трябва да запомните следното: най-големият враг на бъдещия успех е миналият успех.

Защото лесно можете да се превърнете в самодоволни ли?

- Да, или може да загубите способността си да бъдете критични при анализирането на вашите собствени игри. Бях неумолим да анализирам собствените си игри и да се самокритикувам, дори да се осъждам за грешки и лоши решения. Всичко опира до това да преоткриете себе си. Нужно бе време, за да се справя с всякакви промени, дори когато шахът претърпя революцията с участието на компютрите. Вероятно съм притежавал комбинация от качества, които ми помогнаха да остана на върха.

Как технологичната революция повлия на шахмата?

- Когато играх срещу Анатолий Карпов през 1985 г., на следващия ден мачовете изчезваха. Нямаше ги. Сега е различно, защото имаме машини, имаме компютри, просто натискаме бутона и откриваме всякаква информация, от която се нуждаем. Вече няма място и за блъфове. Технологиите промениха способността ни да се подготвим за играта.

Изглежда, че сте се адаптирали добре. Някога вие бяхте първият играч на шах, който започна да използва компютър за своето предварително проучване и през 1996 г. изиграхте няколко игри срещу ранния компютър на IBM, наречен Deep Blue.

- Игрите срещу компютъра на IBM играх със завързани очи, защото нямах информация за Deep Blue. Неговите минали игри и пиеси не бяха достъпни за мен. Трябваше да се приспособя да играя срещу противник, който не беше много чувствителен откъм психологическа война. Така че важността на подготовката наистина бе демонстрирана. След първия мач научих, че ако не можете да победите машините, то следва да се присъедините към тях. Аз бях първият, който използва база данни за шах, както и компютър за подготовката си у дома. 
Сега всяка важна игра от света на шаха, е известна, достъпна и отива право в интернет. Някои хора твърдят, че това убива творчеството. Моето виждане е обратното! Това повишава креативността и трябва да надграждате боеприпасите си почти ежедневно.

Това непрекъснато нарастване на технологиите притеснява ли ви?

- Вижте, днес разликата между шахматна машина, която можете да закупите и инсталирате в компютъра си, и Магнус Карлсен, настоящият световен шампион, е приблизително същата като разликата между Юсейн Болт и Ферари. Няма начин да се състезавате срещу тези машини. Трябва да търсим хора, работещи с машините, вместо да се борим с тях. Засега машините все още се нуждаят от хората и скоро ще играем ролята на пастири, които тласкат стадата интелигентни алгоритми в правилната посока. Но смятам, че резултатът е неизбежен: машините винаги се подобряват и в един момент те ще доминират.