Гарата на очакванията

Стоиш на светла, китна гара, небето е синьо, слънцето грее, птичките пеят. Ден само за път.
Спретнат си и ти в любимите си дрехи, в погледа личи вълнение, чакаш с нетърпение да хванеш следващия влак.
Не днес, едно гласче обаче се промъква, имаш още работа да свършиш тук.
Не днес, тихо ти напява, за къде си се разбързал да тръгнеш на път?

Какво гониш? Щастие, свобода, любов? Към перфектния живот си се запътил, но май подранил си с този скок.
Изчакай малко, свърши това и онова. Щастието ще чака, всеки ден си го повтаряш сам: "Има време, за да бъда, има, първо трябва да оправя някои неща."
Децата да пораснат, къщата да изплатя, колата да оправя, работата да сменя.

Помръква ти лицето, толкова много нерешени неща. На гарата на очакванията осъзнаваш, че чакаш, вече много лета. Спретнатият куфар изведнъж изчезва, птичките замлъкват в миг, нито хората се чуват, нито някакъв локомотив. Поглеждаш към часовника на гарата, истина ли е това?
В миг замръзваш и не вярваш на очите си, стрелките движат се в безспирен бяг. Една през друга състезават се, коя ще надделее в този час?

"Чакайте, спрете" опитваш се да викаш наум.
"С тези темпове, аз съм обречен."
В следващия миг релсите се разтрисат и влакове се нареждат един след друг. С големи светещи табели директно от сърцето на нашия герой.
"Пътувания, младост, любима, успех, диплома, спомен, приятели, внуци, грамота, къща, една, живот, щастие, съдба, признание."

Влаковете се забързват, табелите изчезват,
А един глас в далечината вика: Последна спирка "Гарата на Очакванията", който веднъж слезе, си остава завинаги тук.

Още интересни текстове на автора може да откриете на facebook.com/mumsfirstdiary.