Евгени Черепов: Книгите, които ме промениха
Писател, учител по литература, ученик и татко - така най-кратко можем да представим Евгени Черепов, автор на романа "Добавено лято".
Ето какво сподели той пред HighViewArt.com за книгите, които са оказали най-силно влияние върху него до момента:
1. "Три повести за Карлсон", Астрид Линдгрен
Евгени: "Беше различно. Появяваше се различният герой (с перка) от различното място (покрива) и с различно мислене. Сега си давам сметка, че е бил антисистемен играч срещу всичко, което са ме възпитавали като дете. Не че затова съм го харесал, просто беше от покрива. В панелния ми вход всички слизаха до мазетата по различни задачи, но никой не се качваше до покрива. Освен да оправим нещо антената. На единайсет години научих ключовете за таванските помещения и как сам да излизам на покрива. Светът оттам изглежда различен."
2. "Бомбе и картофен нос", Ищван Чукаш
Евгени: "Нормални деца бяха конкурентни на действителността. Хах, не че тогава това съм си помислил, но има страхотна романтика в това с интелекта си на 10-11 години да се изправиш срещу несправедливости, загадки, тайни шифри, света на възрастните. И да си достоен противник."
3. "Винету", Карл Май
Евгени: "Най-добрият, най-силният, най-точният, най-можещият, най-одухотвореният, най-праведният мъж ги тръшкаше всичките лоши наред с по един удар. Как може да си момче и да не се влюбиш в такава книга!"
4. "Дългата разходка", Стивън Кинг
Евгени: "За мен беше ново да се говори така в книга, да се мисли така. Героите бяха шестнадесетгодишни момчета като мен. Виждах се как ги надвървявам, после си давах сметка колко голям лигльо съм в сравнение с тях. Желание да се докажа в подобна система. Ами ако не съм лигльо. Ужас от подобна система. Ами ако все пак съм си лигльо.
Години по-късно си дадох сметка каква страхотна антиутопия на базата на инициационния ритуал е това. Писана от тийнейджър, още непрофесионализирал се в ужасите."
5. "Престъпление и наказание", Фьодор М. Достоевски
Евгени: "Никой не ми беше казал, че в тежката класика с твърди черни корици главният герой ще убие с брадва две жени преди стотната страница. Никой не ми беше казал, че тежката класика с твърди черни корици е тежка класика заради кошмарно лекия начин, по който те въвлича вътре в ямата на човешките вълнения. Човешките заблуди, човешки престъпления, човешки угризения, страхове, съвест. И накрая все пак човещина, покайваща се със сълзи."
6. "Идиот", Фьодор М. Достоевски
Евгени: "Човещина. Чак в идиотските й измерения. В някаква степен се разпознах. В някаква степен исках да се разпозная, защото го четях на трийсет и три. Да ти се изповядват без причина просто защото усещат озарението в теб. Да се изповядаш без причина на непознат, защото интуицията ти казва, че ще ти стане по-добре.
И да - Аглика и Настася Филиповна. Родената стихия и придобилата стихийността си, покоряващи мъже. Научих се да ги разбирам, да ги съжалявам, да ги обичам, да се пазя от тях."
7. "Вълшебната планина", Томас Ман
Евгени: "Тази книга май е за смъртта. И за други философски неща е май. Но мен ме спечели с безвремието си. С огромната пауза, която ми дава. Високо в планината, санаториум, различни хора с различни съдби, някои от тях умиращи. Къде другаде да си истински, ако не на такова място, встрани от магистралата на живота. В паузата между живеенията си долу си се качил горе и си се отдал на безвремието. При нов прочит може би ще усетя по-добре смъртта в тази книга. Досега съм усетил невероятния живот в паузата на безвремието преди нея."
8. "Лунен дворец", Пол Остър
Евгени: "Ама то можело да бъде и интересно. Можел читателят да прощава стихийността, случайността в сюжета. Изумен от наглостта на автора да ги реди някакви шантави, да продължаваш да четеш, вече изумен от себе си, че не само си му простил прекалените измислици, ами даже искаш още."
9. "Записки по българските въстания", "Васил Левски", "Христо Ботйов", Захари Стоянов
Евгени: "Истинската казарма."
Евгени: "Почти няма книга, чийто прочит да е съвпаднал с първоначалните ми очаквания. Затова се опитвам да превъзмогвам предубежденията си и да съм любопитен към всичко. Кой знае откъде ще изскочи следващата, която ще ме впечатли по някакъв си начин. А това с промяната – то е невидим, неусетен, необясним процес. Може само да си втълпявам това за горните девет книги, а всъщност да са други. Затова трябва да се чете много. Не се знае откъде ще ти намигне смисълът ти. :)"
