Една история от Австралия

Австралия. 44 градуса нормална дневна температура в летния сезон. Всичко, което успее да мръдне в тоя пек, е отровно, а кутия цигари струва 25 долара! Не звучи много привлекателно, но и Димо Наденицата не я вижда в момента като низ от коралови рифове, безкрайни плажове и уреден живот.

Той виси в най-идиотското задръстване вече два часа по същия маршрут, който сутринта му е отнел 20 минути. А колата му смърди на препарат с канела, който не само, че не е отстранил поражението от двете кучета на сестра му – изпикали се на задната седалка, но и е изстрелял "уханието" в изцяло нова категория. Но да се върнем малко назад.

Какъв е този прякор ли? Ами, пичът има голяма татуировка на гърба, която
представлява наденици, висящи на простор. Смисълът й остава скрит или мистично се видоизменя, зависи колко иска да спи с някоя жена и колко точно е тъпа тя. Това би могло да е татуировка от затвор във Виетнам, учебно платно на татуист в неравностойно положение, авангардно изкуство, спомен за дома и какво ли още не.

Наденицата пристига в Австралия преди две години за сватбата на сестра си и никога повече не си тръгва. Първоначално изпада в истинско опиянение от този така обаятелен и различен континент, особено попадайки в едно селище от 22-ма човека - всеки от тях потребител на марихуана с немедицински цели.

А когато 75–годишна жена и 15-годишният й внук развъртели джойнт пред него в една закусвалня и най-любезно му предложили да го сподели с тях, Димо решил, че остава да живее тук.

След това, обаче, се оказа, че трябва много бързо да намери 11 000
долара, за да се запише като студент, иначе не само марихуана нямаше да помирише, но и австралийски въздух.

Започна се върволица от идиотски работи. Първо цепеше дърва и се зарече, че ще харчи не повече от 2 долара на ден, за да се махне от гората по-бързо. За 2 долара... само вода. Кафето е 4.50. Когато шефчето попита защо така се е свил, Димо каза "Ами, виж каква ми е заплатата" и онзи си замълча.

След водната диета се хвана да коси една ливада, малко по-голяма от футболно игрище. Жегата беше зверска, но той-маскиран с кисело мляко навсякъде беше решил да докаже своята бг мощ на австралийското семейство, което си плащаше и почти припаднал на 45 градуса, гордо им показа свършената работа.

Австралийците мигаха учестено и изумено споделиха, че той е трябвало да окоси само до оградата. Нататък един трактор е щял да го свърши за половин час. Димо едва не изяде киселото мляко по себе си от яд, но поне установи, че е фокусиран да свърши всичко, което трябва, за да учи и да си оправи нещата.

Няколко месеца по-късно отиде на интервю за работа, получил ценните
указания да казва винаги "да, Даян!". И когато Даян го попита дали е работил с тежки машини, има ли сертификат за това и дали е опитен, Димо кимаше утвърдително, не разбрал половината въпроси.

И ето, че още на първия си работен ден на новото място се оказа, че трябва да слагат голям билборд, а той е наетият човек да управлява scissor lift и получава инструкции да го докара.

Димо гугълва на път за паркинга какво точно трябва да търси. Ок, някакъв кран. Но паркирани пред себе си вижда цели 8! Айде сега, сещай се! Чист късмет е, че вижда познат колега от периода с цепенето на дърва, който пуши и му се хили.

Показва му какво трябва да откара, но таблото представлява една ръчка и... около 50 копчета. Колегата продължава да му се смее, но му разяснява кое копче какво прави, като го уверява, че всичко е мега просто.

И така, Димо Наденицата се връща при чакащата го бригада, карайки scissor lift с около 1 километър в час. Всички са леко изнервени, но все още никой нищо не казва. Когато обаче Димо се изкачва на 40 метра височина, включва аварийна сирена, опция за напред-назад и общо взето всичко, без копчето за надолу, някой му изкрещява:

- Абе, какъв scissor lift си карал ти изобщо?

- Ами, различен! - отговаря непоклатимо Димо и към днешна дата разпознава поне 4 вида такива машини.

Но да се върнем в задръстването. Канела, пикня и никакво движение. Димо говори по телефона с негов приятел, който го моли да му заеме 500 долара, за да си плати наема. Наденицата казва, че ще си погледне сметката, когато най-накрая успее да се прибере и ако има кинти, ще му даде.

В същия този момент от дясно се чува полицейска сирена. Димо се обръща и вижда как един полицай му извиква Pull over!.  Той яко се гипсира, веднага затваря телефона, надява се едно фасче от джойнт да не се подава издайнически от пепелника. Минават около 20 минути преди да успее да помръдне колата и да отбие.

Полицаят се приближава бавно, бива зашеметен от миризмата и на здравословна дистанция го пита защо е говорил по телефона. Димо вече се е "събрал" и знае, че трябва да извади всички стари номера, които някога са минавали с ченгетата в София.

Изглежда мега депресиран и споделя, че току-що се е разделил с приятелката си. Цял ден й е звънял, тя чак сега му се е обадила и всичко е приключило. Тя му е изневерила. Толкова години любов и всичко на вятъра.

Полицаят въздъхва тежко и казва, че разбира. Димо твърди, че нищо не разбира щом още намира смисъл в живота. Ченгето е настоятелен, че това с изневярата му се е случвало. Димо пита за най-безболезнен начин да си отиде от този свят.

Полицаят едва вмъква, че все пак глобата за говорене по телефон е 500 долара. Наденицата махва с ръка и казва, че няма значение цената, нито парите като цяло, след като дори не знае дали ще има утрешен ден.

Полицаят го кара да излезе от колата и започва да го успокоява, че в живота понякога е така, че такива неща се случват, но всичко минава. Накрая казва, че ще му напише фиш само за 110 долара.

Димо светва. Колко му е, това са 4-5 кутии цигари, ще ги преживее. Благодари сърдечно. Полицаят казва, че трябва да поговори с колегата си. Забавя се малко повече от очакваното. Но не се връща той, а неговата колежка. Да, точно така, женски род.

Друг приятен щрих от Австралия е, че 99,9% от жените са феминистки. Полицайката пронизва Димо Наденицата със студен поглед и пита дали наистина са му изневерили и е зарязан. Той потвърждава. Тогава тя добавя:

- Само едно нещо ще ти кажа. Ако жена ти изневерява, значи има причина за това. Глобата е 500 долара.

Тя му мята листчето демонстративно. Димо избухва във възмущение, нали всичко е уговорено с другия полицай? Тя е непреклонна. Законът бил еднакъв за всички.

Димо влиза в колата си с трясък. Трясъчно се сгромолясва и проклетата миризма, за която за миг беше забравил. Много му се иска да отпраши с мръсна газ, но задръстването си е задръстване. А полицаите са точно зад него. При всяко тръгване и спиране, Димо пили гуми и решава да покаже колко му е зле ауспухът.

Полицаите му правят забележка. Да престанел да се прави на crazy. Наденицата пуска леко психарска усмивка и продължава да пили гуми. Щедро ще раздава още минимум 45 минути дим към колата зад него, докато той самият си мисли как се е прецакал с тоя канелен препарат и... какво друго беше... А, да - не може да заеме на никого 500 долара.

Австралия, 30 градуса нормална нощна температура в летния сезон. Земя, пълна с еманципирани дами, бледолики господа, забравени аборигени, опиумни ферми и скъпи цигари. Тук всички ще ти съчувстват, ако са ти разбили сърцето, но никой няма да се разтопи. Все пак на горещия климат трябва да се оцелява.

Снимка: continentalbreakfasttravel.com