Да си жена...

"Има три неща, които може да направиш с жената - да я обичаш, да страдаш за нея или да я превърнеш в литература!" - Хенри Милър

Жената винаги е била загадката и вдъхновителка за творците от различни епохи. Сила, слабост, нежност, обич, страст, любов, загриженост, твърдост… Какво е да си жена? Отговор ни дава прекрасното стихотворение на Мариана Дончева:

Да си жена

Да си жена, мой мили принце,

е върховно...!

Да се усмихваш на събуденото слънце,

с усмивката, ленива като котка,

която толкова мъже приспива.

Да си жена, мой принце, е велико.

Ръцете ти да са като клавиши,

способни да изсвирят и алегро,

и пасионато..., ако Той го пише.

Да си жена, не е да си принцеса,

с едничка грижа, излинелите пантофки.

На делника изпраните чорапи

са част от женското ти съвършенство.

Да си жена, ще значи да си буден,

а даже господ е заспал блажено.

Унесен в собствената си нетленност.

Непогрешимост. И несподеленост.

Да си жена, мой принце, значи вярност

към някой, който може би не струва,

по десетте Му божи предписания.

Но е любим. И със това изкупва,

натрупаната с векове виновност,

дори останалата - непризната.

Да си жена е нещо като празник.

Във който мнозинството вярва,

ала малцина, да усетят са способни.

Да си жена, мой мили, значи още

да не узнаеш мислите за тебе.

Да споделиш душата си и тяло,

във сделка видимо неправомерна.

Без да очакваш вечността в гаранция,

а вечно да си отговорен за смелостта наричана Любов...

Безспорно.

Да си жена, мой мили принце,

е... Върховно!